- Всяка история е любовна история.
Джулиън се отдръпна от него и се отправи към стълбите. И действителност рядко се ядосваше на Малкълм, ала точно сега направо кипеше. Вече бе стигнал до площадката, когато Малкълм го повика; обърна се, знаейки, че не бива да го прави, и видя, че магьосникът е вдигнал поглед към него.
- Законите не означават нищо, дете. - Макар и нисък, гласът му долетя съвсем ясно до Джулиън. - Няма нищо по-важно от любовта. Нито по-висш закон.
Строго погледнато, в Института не би трябвало да има компютър. Клейвът се съпротивляваше на напредъка на времето и най-вече - на забъркването с мунданската култура. Ала това никога не бе спирало Тиберий. Бе започнал да настоява за компютър още от десетгодишен, за да е в течение с престъпленията в света на мунданите, и когато се завърнаха от Идрис след края на Тъмната война, Джулиън беше отстъпил.
Тай беше изгубил родителите си, брат си и по-голямата си сестра, заявил бе Джулс тогава, докато седеше на пода насред цял куп жици, мъчейки се да разбере как да включи компютъра в един от малкото електрически контакти, които имаха - почти всичко в Института работеше с магическа светлина. Поне това можеше да даде на Тай.
И действително - Тай буквално обожаваше компютъра. Нарекъл го бе Уотсън и часове наред се бе учил как да го използва, тъй като никой друг нямаше представа. Джулиън го предупреди да не прави нищо незаконно; заключен в кабинета си, Артър дори не бе забелязал.
Отдадена както винаги на брат си, след като той се запозна с устройството, Ливи също се бе научила да го използва с негова помощ. Заедно, двамата бяха страхотен екип.
Очевидно Тай, Дру, Ливи и дори Тави не бяха мързелували. Дру беше разстлала цял куп карти по пода. Тави стоеше до една бяла дъска със син маркер в ръка и водеше бележки, които вероятно биха били полезни, ако можеха да бъдат преведени от езика на седемгодишно дете.
Тай се бе настанил на въртящия се стол пред компютъра, а пръстите му летяха по клавиатурата. Ливи се бе покачила на бюрото, както често правеше; Тави работеше покрай нея, знаеше точно къде се намира тя, без това да му пречи да се съсредоточи върху задачата си.
- Е, открихте ли нещо? - попита Джулиън, докато прекрачваха прага.
- Да. Само един момент. - Тай вдигна властно ръка. -Може да разговаряте помежду си, ако искате.
Джулиън се усмихна широко.
- Колко мило.
Кристина влезе забързано, сплитайки влажната си тъмна коса. Очевидно бе взела душ и се бе преоблякла в дънки и блуза на цветя.
-Ливи ми каза...
- Шшт. - Ема сложи пръст на устните си и посочи Тай, който се взираше съсредоточено в синия екран на компютъра. Светлината му огряваше деликатните му черти. Ема обожаваше моментите, в които Тай се правеше на детектив; така се вживяваше в ролята, в мечтата си да бъде Шерлок Холмс, който винаги имаше всички отговори.
Кристина кимна и седна на едно меко двуместно канапе до Друзила. Дру бе висока почти колкото нея, въпреки че бе едва на тринайсет. Тя бе едно от онези момичета, чиито тела израстваха много бързо - имаше гърди и заоблени бедра, беше мека и с приятни извивки. Което бе довело до някои неловки моменти с момчета, които мислеха, че е на седемнайсет-осемнайсет години, и няколко инцидента, в които Ема едва бе успяла да попречи на Джулиън да убие този или онзи мундански тийнейджър.
Малкълм се настани в едно пъстро кресло.
- Е, след като ще чакаме - каза той и започна да пише на телефона си.
- Какво правиш? - попита Ема.
- Поръчвам пица от заведението на Найтшейд - отвърна той. - Има приложение.
- Какво има? - не разбра Дру.
- Найтшейд? - Ливи се обърна към тях. - Вампирът?
- Държи пицария. Сосът е божествен - заяви Малкълм и целуна връхчетата на пръстите си.
- Не се ли притесняваш какво има в него?
- Вие, нефилимите, сте такива параноици. - Малкълм отново насочи вниманието си към телефона.
Тай се прокашля и обърна стола си, така че да е с лице към останалите. Всички бяха насядали по кресла и дивани, с изключение на Тави, който се беше настанил на пода под бялата дъска.
- Установих някои неща - започна той. - Определено са били намерени тела, отговарящи на описанието на Ема. -Той отвори на монитора заглавната страница на някакъв вестник. - Мунданите смятат, че е някакъв сатанински култ, заради надрасканите с тебешир знаци около телата.
- Мунданите всичко смятат за сатанински култ - обади се Малкълм. - В действителност повечето култове изобщо не служат на Луцифер, а на съвсем различни демони. Луцифер е много прочут и е трудно да се свържеш с него. Рядко прави услуги на когото и да било. Определено няма особена полза да го въздигнеш в култ.