А после смъртта се изстъпи пред него. Тъмен ловец на сенки, по чиято кожа грееха демонски руни, с рошава кестенява коса и кървясали синьо-зелени очи, които имаха цвета на неговите.
Баща му.
Джулиън се огледа за Ема, ала тя се биеше с един елфически воин, свиреп като огън, а Кортана проблясваше в ръцете ù. Джулиън искаше да отиде при нея, отчаяно копнееше да го направи, ала не можеше да остави децата. Някой трябваше да ги защити. По-голямата му сестра беше навън; по-големият му брат - отвлечен от Дивия лов. Трябваше да го направи той.
Именно тогава Андрю Блекторн стигна до тях. Кървави резки кръстосваха лицето му. Кожата му бе отпусната и тъмна, ала ръцете му здраво стискаха меча, а очите му бяха приковани в децата му.
- Тай. - Гласът му бе нисък и хрипкав и когато погледна към Тиберий, своя син, в очите му гореше хищен глад. - Тиберий. Моят Тай. Ела при мен.
Сивите очи на Тай се отвориха широко. Ливия, неговата близначка, го стисна здраво, ала той се задърпа, мъчейки се да отиде при баща си.
- Татко? - повика го той.
Устните на Андрю Блекторн се разтеглиха в усмивка и на Джулиън му се стори, че тя разкъсва лицето му и през нея може да види злото и мрака, които се криеха вътре, отровната, гърчеща се сърцевина от ужас и хаос, единственото, вдъхващо живот на тялото, което някога принадлежеше на баща му. Гласът на баща му се издигна почти напевно:
- Ела при мен, момчето ми, моят Тиберий...
Тай направи още една крачка напред, а Джулиън извади късия меч от колана си и го запрати.
Бе едва на дванайсет години. Не беше особено силен, нито особено ловък. Ала боговете, които много скоро щяха да го възненавидят, явно му се усмихнаха благосклонно, защото оръжието полетя като стрела, като куршум и потъна в гърдите на Андрю Блекторн, поваляйки го на земята. Беше мъртъв още преди да се строполи на пода.
- Мразя те! - Тай се нахвърли върху Джулиън, а Джулиън обви ръце около малкия си брат, благодарейки на Ангела отново и отново, че Тай е добре, че диша, че се мята в прегръдките му и го удря по гърдите, и го гледа с гневни, плувнали в сълзи очи. - Ти го уби, мразя те, мразя те...
Ливи сложи ръце на гърба на Тай, мъчейки се да го отскубне. Джулиън усещаше кръвта, бушуваща във вените на брат си, надигането и спускането на гърдите му;усещаше силата на омразата му и знаеше какво означава това - Тай бе жив. Те всички бяха живи. Ливи с нейните меки думи и успокояващи ръце, Дру с огромните си ужасени очи и Тави с неразбиращите си сълзи.
И Ема. Неговата Ема.
Извършил бе най-древният и най-страшен грях - убил бе собствения си баща, мъжа, който му беше дал живот.
И би го сторил отново. Що за човек беше?
12
От испански - слабичка; може да се използва и като обръщение. - Б. пр.
13
Непреводимият буквално английски идиом за пороен дъжд е „валят кучета и котки". - Б. пр.
5. Знатни родственици
- И така, кога било подписано първото Съглашение? - попита Даяна. - И какво гласяло?
Беше невероятно ясен ден. Слънчевите лъчи струяха през високите прозорци и огряваха дъската, пред която Даяна крачеше напред-назад, потупвайки лявата си длан с едно стили. Планът на урока бе написан върху дъската с почти нечетлив почерк. Ема едва успяваше да различи думите „Съглашение", „Студен мир" и „еволюция на законите".
Хвърли кос поглед към Джулс, ала той се беше навел над някакви листове. Днес така и не бяха разговаряли, ако не се брояха любезностите на масата за закуска. Ема се бе събудила с усещането за празнота в стомаха и болка в ръцете, стискали чаршафите през нощта.
А и Чърч я беше изоставил по някое време. Глупав котарак.
- Подписано е през 1872 година - отговори Кристина. -Представлява поредица от споразумения между различните раси в Света на сенките и нефилимите, целящи да опазят мира между тях и да въведат общи правила, на които всички да се подчиняват.