- Освен това защитават долноземците - добави Джулиън. - Преди Съглашението, когато долноземците се наранявали един друг, ловците на сенки нито можели, нито искали да се намесват. - Той замълча за миг. - Поне до сключването на Студения мир.
Ема помнеше кога за първи път бе чула за Студения мир.
Двамата с Джулиън се намираха в Залата на Съглашението, когато условията му бяха предложени. Наказанието на елфите за ролята, която бяха изиграли в Тъмната война на Се-бастиан Моргенстърн. Помнеше колко объркани бяха чувствата й. Родителите й бяха загинали заради тази война, ала как така Марк и Хелън, които тя обичаше, заслужаваха да понесат наказание за станалото само защото във вените им имаше елфическа кръв?
- И къде е подписан Студеният мир? - попита Даяна.
- В Идрис - отвърна Ливи. - В Залата на Съглашението. Всички, които обикновено присъстват на Съглашенията, би трябвало да са там, ала кралицата на феите и кралят на тъмните феи така и не се появили, за да подпишат мирния договор, така че той бил променен и сключен без тях.
- И какво означава Студеният мир за феите? - Даяна погледна подчертано към Ема, която й отвърна с гневен поглед.
- Те вече не попадат под закрилата на Съглашенията - отговори Тай. - Забранено ни е да им помагаме, а на тях им е забранено да се свързват с ловците на сенки. Единствено Сколомансът и центурионите могат да си имат работа с тях... както и консулът, и инквизиторът.
- Всеки елф, носещ оръжие, може да бъде наказан със смърт - добави Джулс.
Изглеждаше изтощен, под очите му имаше черни кръгове. На Ема й се искаше да я погледне. Двамата с Джулс не се караха. Никога. Зачуди се дали и той бе толкова объркан, колкото и тя. Думите му непрекъснато отекваха в главата й - че не би избрал да има парабатай. Дали ставаше въпрос за който и да било парабатай, или за нея?
- И какво представлява Клейвът, Тави?
Въпросът беше прекалено елементарен за останалите, но Тави изглеждаше истински доволен, че може да отговори на нещо.
- Управлението на ловците на сенки - каза той. - Всички действащи ловци на сенки са в Клейва. Онези, които вземат решения, са Съветът. В Съвета има трима долноземци, всеки от тях - представляващ различна долноземна раса. Магьосници, върколаци и вампири. От Тъмната война насам няма представител на феите.
- Много добре - похвали го Даяна и Тави грейна. – Кой може да ми каже какви други промени са били прокарани от Анета след края на войната?
-Ами Академията отново отвори врати - отвърна Ема. Това й бе много добре познато - консулът я бе поканил да стане една от първите ученички в Академията. Тя обаче бе избрала да остане със семейство Блекторн. - Сега доста от ловците на сенки се обучават там и разбира се, приемат и много кандидати за извисяване - мундани, които искат да станат нефилими.
- Сколомансът отново възобнови дейността си - добави Джулиън. Няколко къдрици, тъмни и лъскави, паднаха върху бузата му, когато вдигна глава. - Той съществувал преди Подписването на първото Съглашение и когато Съветът бил Продаден от феите, членовете му настояли отново да бъде Отворен. В Сколоманса се извършва изследователска дейност, обучават се центуриони...
- Само си представете какво е било в Сколоманса през всички тези години, докато е бил затворен - обади се Дру с грейналия поглед на любител на филми на ужасите. - Високо в планината, напълно изоставен, потънал в мрак, бъкащ от паяци и призраци, и сенки...
- Ако ти трябва страшно място - намеси се Ливи, - помисли си за Града от кости.
Градът от кости бе обиталището на Мълчаливите братя -подземно място, пълно с тунели и построено от пепелта на мъртвите ловци на сенки.
- Бих искал да отида в Сколоманса - прекъсна я Тай.
- Аз пък, не - заяви Ливи. - На центурионите не им е позволено да имат парабатаи.
- Въпреки това ми се ще да отида - настоя Тай. - Ти също би могла да дойдеш, ако пожелаеш.
- Не искам да ходя в Сколоманса - не отстъпваше Ливи. -Намира се насред Карпатите. Там е адски студено и има мечки.
Лицето на Тай грейна, както обикновено, когато станеше дума за животни.
- Има мечки?
- Стига приказки - намеси се Даяна. - Кога Сколомансът отваря наново врати? Кристина, която седеше най-близо до прозореца, вдигна ръка.
- Някой се изкачва по пътеката, водеща до входа. Всъщност няколко души.
Ема отново погледна към Джулс. Не се случваше често някой да дойде в Института без предупреждение. Имаше само няколко души, които биха могли да го направят, и дори повечето от тях първо биха се уговорили с Артър. Разбира се, някой спокойно можеше да го е направил. Макар че, ако се съдеше по лицето на Джулиън, ако действително имаше подобна уговорка, той не знаеше за нея.