- Това заради станалото онази нощ ли е? - попита Ема, местейки поглед между Ярлат и Кийрън. - В „Саркофаг"?
- Донякъде. - Гласът на Ярлат бе като клонки, поскърцващи на вятъра. Като тъмните недра на гори, излезли от приказките, в които живеят единствено чудовища. Ема се зачуди защо не го беше забелязала в бара.
- Това ли е момичето? - Гласът на Кийрън бе съвършено различен. Той звучеше като вълни, миещи брега. Като топла вода, огряна от бледа светлина. Беше изкусителен, ала в него имаше студени нотки. Погледна Ема, сякаш тя бе нов вид цвете, което не бе сигурен, че харесва. - Хубава е. Не мислех, че ще е хубава. Ти не го спомена.
Ярлат сви рамене.
- Открай време имаш слабост към русокосите.
- Вие сериозно ли? - щракна с пръсти Ема. - Нали ви е ясно, че ви чувам? И не знаех, че съм поканена за рунд на „Кой е най-секси?".
- Аз пък не знаех, че изобщо си поканена - отвърна Кийрън. Държеше се нехайно, сякаш бе свикнал да разговаря с човешки същества.
- Колко грубо. Това е моята къща. И така или иначе, какво търсите тук? Да не сте дошли, за да ме уверите, че той... -При тези думи Ема посочи Ярлат - не е отговорен за убийството край „Саркофаг"? Защото ми се струва прекалено голямо усилие, просто за да ми кажеш, че не си го направил ти.
- Естествено, че не съм го направил аз - сопна се Ярлат. -Не ставай смешна.
При други обстоятелства Ема не би обърнала внимание на думите му. Елфите обаче не можеха да лъжат. Не и пълнокръвните елфи. Онези, чиято кръв бе смесена, като Марк и Хелън, можеха да изричат лъжи, но те бяха рядкост.
Ема скръсти ръце на гърдите си.
- Повтаряй след мен: Не аз убих жертвата, за която говориш, Ема Карстерс - каза тя. - Така ще знам, че е вярно.
Жълтите очи на Ярлат се впиха в Ема с антипатия.
- Не аз убих жертвата, за която говориш, Ема Карстерс.
- Тогава какво търсите тук? 0, това е една от онези пропилени възможности, нали? Преди няколко нощи пътищата ни се срещнаха и ти почувства между нас да припламва искра? Съжалявам, но не излизам с дървета.
- Аз не съм дърво. - Ярлат придоби гневен вид, кората му леко се белеше.
- Ема - разнесе се предупредителен глас откъм вратата.
За изненада на Ема, гласът принадлежеше на Артър Блекторн. Беше застанал на прага на светилището, облечен в строг тъмен костюм, косата му бе грижливо сресана назад. Ема доста се сепна при вида му - отдавна не го беше виждала да носи друго, освен раздърпан халат или стари, изпонакапани с кафе дънки.
До него стоеше Джулиън с разрошена кестенява коса. Ема потърси следа от гняв върху лицето му, ала не откри такава. Всъщност Джулиън изглеждаше така, сякаш бе пробягал маратон и с усилие се удържаше да не припадне от умора и облекчение.
- Приемете извиненията ми за държанието на моята повереница - заяви Артър и влезе в стаята с широка крачка. - Макар препирните в светилището да не са забранени, те са в разрез с духа на това място. - Той се отпусна върху внушителния каменен стол под полилея. - Аз съм Артър Блекторн, а това е племенникът ми Джулиън Блекторн. -Джулиън, който се бе приближил до стола на чичо си, кимна, докато Кийрън и Ярлат се представяха. - А сега, моля, кажете ни защо сте дошли.
Двамата елфи се спогледаха.
- Наистина ли? - попита Кийрън. - Нито дума за Студения мир и как това посещение е в разрез с вашите закони?
- Чичо ми не отговаря за прилагането на Студения мир -заяви Джулиън. - И не това искаме да обсъдим. Правилата са ви така добре известни, както и на нас. Ако сте решили да ги нарушите, трябва да имате наистина сериозна причина. Ако не желаете да я споделите, чичо ми ще трябва да ви помоли да си вървите.
Кийрън придоби дръзко изражение.
- Много добре. Тук сме, за да помолим за услуга.
- Услуга? - повтори Ема слисано.
Условията на Студения мир бяха съвършено ясни - ловците на сенки не биваше да оказват помощ на никой от елфическите Дворове. Представителите на двата Двора не се бяха появили за подписването на нефилимския договор, бяха го отхвърлили и това бе тяхното наказание.
- Навярно сте се объркали - студено каза Артър. - Може би сте чули за племенника и племенницата ми; вероятно си мислите, че тъй като във вените на нашите родственици Марк и Хелън тече елфическа кръв, тук ще бъдете изслушани по-благосклонно, отколкото в някой друг Институт. Ала племенницата ми бе прокудена заради Студения мир, а племенникът ми ни беше отнет.