Устните на Кийрън се извиха в ъгълчетата.
- Изгнанието на племенницата ти бе постановено от нефилимите, не от елфите - заяви той. - Що се отнася до племенника ти...
Артър си пое накъсано дъх. Ръцете му стискаха облегалките на стола.
- Предателството на кралицата на елфите не остави друг избор на консула, а воини на тъмните феи се биха рамо до рамо с тези на кралицата. Ръцете на всички елфи са изцапани с кръв. Тук никой не е благосклонно настроен към елфите.
- Не Студеният мир ни отне Марк - обади се Джулиън с пламнали бузи. - Вие го направихте. Дивият лов. По очите ти виждам, че яздиш заедно с Гуин, не се опитвай да го отречеш.
Устните на Кийрън се изкривиха в насмешлива усмивчица.
- 0, и през ум не ми минава да го отричам.
Ема се зачуди дали някой друг освен нея чу как Джулиън си пое рязко дъх.
- Значи, познаваш брат ми.
Усмивчицата все така не слизаше от лицето на Кийрън.
- Естествено, че го познавам.
Джулиън изглеждаше така, сякаш едва се удържа.
- Какво знаеш за Марк?
- Защо се преструвате на изненадани? - намеси се Ярлат. - Това е глупаво. Нали споменахме Марк в писмото, което ви изпратихме.
Ема видя изражението, пробягало по лицето на Джулиън, изумлението, припламнало за миг върху него. Тя направи крачка напред, за да не трябва той да зададе въпроса.
- Какво писмо?
- Беше написано върху листо - отвърна Артър. - Листо, което се разпадна. - Беше започнал да се поти; извади кърпичка от джоба на сакото си и попи челото си. - Върху него имаше думи за убийства. За Марк. Не повярвах, че е истинско. Бях...
Джулиън пристъпи напред, закривайки отчасти чичо си от поглед.
- Убийства?
Кийрън го погледна и разноцветните му очи потъмняха. Ема бе обзета от неприятното усещане, че Кийрън си мисли, че знае нещо за нейния парабатай, нещо, което не бе известно на нея.
- Знаете за кои убийства става въпрос - каза той. - Ема Карстерс откри едно от телата. Знаем, че сте научили, че има и други.
- Защо ви е грижа? - попита Джулиън. - Елфите обикновено не се замесват в кръвопролитията в човешкия свят.
- Правим го, ако пролятата кръв е елфическа - възрази Кийрън и изгледа учудените им лица едно по едно. - Както ви е известно, има убити и обезобразени елфи. Ето какво правеше Ярлат в „Саркофаг". Ето защо Ема Карстерс се натъкна на него. Двамата бяха по следите на една и съща плячка.
Ярлат бръкна под плаща си и извади шепа блещукаща слюда. Подхвърли я и прашинките увиснаха във въздуха, разделиха се и отново се сляха, образувайки триизмерни образи. Образите на тела, елфически тела, дворяни, приличащи на хора. Мъртви. Върху кожата им бяха вдълбани заострените тъмни руни, които бяха изрисувани и върху тялото, което Ема бе открила в тясната уличка.
Несъзнателно Ема се приведе напред, опитвайки се да види по-добре.
- Какво е това? Магически фотографии?
- Спомени, запазени с помощта на магия - обясни Ярлат.
- Илюзии - каза Джулиън. - Илюзиите могат да лъжат.
Ярлат завъртя ръка, образите се промениха и ето че Ема се взираше в мъжа, когото бе намерила преди три дни. Образът бе съвършено точен, чак до разкривеното от ужас лице.
- Това лъжа ли е?
Ема се взря в Ярлат.
- Видял си го. Открил си го преди мен. Аз се чудех.
Ярлат затвори длан и искрящите прашинки слюда се посипаха по пода като дъждовни капки. Илюзията се изпари.
- Да. Вече беше мъртъв. С нищо не можех да му помогна. Оставих го, за да го намериш ти.
Ема не отговори. От видяното бе очевидно, че Ярлат казва истината.
А и елфите не можеха да лъжат.
- Знаем, че са били убити и ловци на сенки - обади се Кийрън.
- Ловците на сенки често биват убивани - заяви чичо Артър. - Няма безопасно място.
- Не е така - възрази Кийрън. - Където има защитници, има защита.
- Родителите ми - намеси се Ема, без да обръща внимание на Джулиън, който клатеше глава насреща й, сякаш за да я предупреди: Не им казвай, не споделяй, не им давай нищо. Знаеше, че вероятно е прав - в природата на елфите бе да вземат тайните ти и да ги използват против теб. Но ако съществуваше дори най-малката възможност да знаят нещо... - Преди пет години телата им бяха намерени, покрити със същите символи. Когато ловците на сенки се опитали да ги преместят, те се превърнали в пепел. Знаем за символите единствено защото нефилимите първо направили снимки.
Кийрън я погледна с искрящи очи. Нито едно от тях не приличаше на човешко. Черното бе прекалено тъмно, сребристото - прекалено металическо. И все пак ефектът от тях бе поразяващ, нечовешки красив.