- Знаем за родителите ти - отвърна той. - Знаем за смъртта им. Знаем и за демонския език, с който са били изписани телата им.
- Осакатени - поправи го Ема с пресекващ дъх и почувства погледа на Джулиън, напомняне, че той е тук, нейната безмълвна опора. - Обезобразени. Не изписани.
Изражението на Кийрън изобщо не се промени.
- Знаем също така, че години наред безуспешно се опитвате да преведете или разберете символите. Ние можем да ви помогнем.
- Какво точно се опитваш да кажеш? - намеси се Джулиън. Очите му гледаха предпазливо; цялото му тяло беше нащрек. Напрежението в стойката му възпря Ема да не излее порой от въпроси.
- Учените в Двора на тъмните феи изследваха символите - отвърна Ярлат. - Приличат на език от древността на расата ни. Време много преди човешката памет. Преди нефилимите.
- Време, когато елфите са били по-тясно свързани с демонския си произход - хрипливо се обади Артър.
Устните на Кийрън се изкривиха, сякаш Артър бе казал нещо отблъскващо.
- Учените ни започнаха да ги превеждат. - Той извади няколко тънки като пергамент листове от плаща си и Ема зърна върху тях символите, които познаваше така добре. Под тях имаше още думи, написани с изящен почерк.
Сърцето задумка в гърдите й.
- Успяха да преведат първия ред - продължи Кийрън. -Изглежда, че може би е част от заклинание. И тук нашето знание се изчерпва. Елфите не се занимават със заклинания, това е запазена територия на магьосниците...
- Превели сте първия ред? - възкликна Ема. - Какво означава?
- Ще ви кажем - отвърна Ярлат - и ще ви дадем всичко, което учените ни са открили дотук, ако приемете нашите условия.
Джулиън ги изгледа с подозрение.
- Защо сте превели само първия ред? Защо не целия текст?
- Едва-що учените бяха разкрили смисъла на първия ред, когато кралят им забрани да продължат - обясни Кийрън. -Магията, съдържаща се в този текст, е черна, с демонски произход. Кралят не искаше тя да бъде пробудена в земите ни.
- Сам би могъл да продължиш работата - каза Ема.
- На всички елфи им е забранено да се докосват до тези думи - сопна се Ярлат. - Ала това не означава, че нашето участие свършва дотук. Вярваме, че веднъж разтълкувани, тези символи, могат да ви помогнат да откриете убиеца.
И искате ние да преведем остатъка? - попита Джулиън. - Използвайки първия ред като ключ?
- Нещо повече от това - отвърна Ярлат. - Преводът е само първата стъпка. Той ще ви отведе до убиеца. След като го разкриете, ще го предадете на краля на елфите, за да бъде съден за убийството на елфите и да получи справедливо наказание.
- Искате да разследваме вместо вас? - сопна се Джулиън. - Ние сме ловци на сенки. Спазваме Студения мир, също като вас. Забранено ни е да помагаме на вашата раса, забранено ни е дори да ви приемаме тук. Знаете какъв риск бихме поели, ако се съгласим. Как смеете да ни молите?
В гласа на Джулиън имаше ярост... прекалено голяма в сравнение с онова, което я бе предизвикало, ала Ема не можеше да го вини. Знаеше какво вижда Джулиън, когато погледнеше някой елф, особено елф с опустошените очи на Дивия лов. Виждаше студените пущинаци на остров Врангел. Виждаше празната спалня в Института, която напразно очакваше Марк да се върне.
- Разследването не е само тяхно - тихо каза тя. - То е и мое. Става въпрос за родителите ми.
- Знам. - Гневът на Джулиън си отиде и на негово място в гласа му се появи болка. - Ала не това е начинът, Ема...
- Защо дойдохте тук? - прекъсна ги Артър; изглеждаше наранен, лицето му бе посивяло. - Защо не отидохте при някой магьосник?
Красивото лице на Кийрън се изкриви.
- Не можем да се посъветваме с магьосник. Никое от децата на Лилит не иска да си има работа с нас. Заради Студения мир бяхме отритнати от всички долноземци. Вие обаче можете да се обърнете към върховния магьосник Малкълм Фейд или дори към самия Магнус Бейн и да поискате отговор на въпроса си. Нашите ръце са вързани, ала вие... - Думата бе изречена с презрение, - вие сте свободни.
- Сбъркали сте семейството - заяви Артър. - Молите ни да нарушим закона заради вас, сякаш храним топли чувства към расата ви. Ала семейство Блекторн не е забравило онова, което ни отнехте.
- Не - каза Ема. - Нуждаем се от тези листове, нуждаем се...
- Ема. - Артър я погледна остро. - Достатъчно.
Ема наведе очи, ала кръвта пееше във вените й с решителната мелодия на бунта. Ако елфите си тръгнеха и вземеха листовете със себе си, тя щеше да намери начин да ги проследи и да получи информацията им, да научи всичко, което можеше да научи. По някакъв начин. Дори ако Институтът не можеше да поеме този риск, тя можеше.