Ема усещаше какви огромни усилия полага Джулиън, за да не отиде при брат си. Ето защо проговори вместо него:
- Значи, Марк е скритият ви коз.
По лицето на Кийрън пробяга ярост, неочаквана и слисваща.
- Защо непрекъснато повтаряте очевидното? Защо всички хора го правят? Глупаво момиче...
Джулиън се промени; вниманието му се откъсна от Марк, гърбът му се изпъна, гласът му стана суров. Звучеше спокойно, ала Ема, която го познаваше толкова добре, съвсем ясно усети колко леден бе тонът му.
- Ема е моят парабатай. Ако още веднъж се обърнеш към нея по този начин, подът на светилището ще бъде оплискан с кръв и изобщо не ме е грижа дали ще ме осъдят на смърт за това.
Красивите нечовешки очи на Кийрън припламнаха.
- Вие, нефилими, сте истински верни на партньорите, които сте си избрали, не мога да ви го отрека. - Той махна пренебрежително с ръка. - Да, предполагам, че Марк е скритият ни коз, както ти се изрази, но не забравяйте, че нефилимите са виновни за това, че изобщо се нуждаем от такъв. Имаше време, когато ловците на сенки биха разследвали убийството на наши събратя, защото дългът им на защитници е по-силен от омразата им.
- Имаше време, когато елфите биха ни върнали един от нас, без да искат нищо в замяна - отвърна Артър. - Болката от загубата наранява и двете страни, също както и загубата на доверие.
- Е, ще ви се наложи да ни повярвате - каза Кийрън. - Защото нямате на кого другиго. Или греша?
Възцари се дълго мълчание. Погледът на Джулиън отново се отправи към брат му и в този миг Ема изпита огромна омраза към елфите, защото, държейки Марк в ръцете си, те държаха и човешкото ранимо сърце на Джулиън.
- Значи, искате да открием кой е отговорен за пролятата кръв - каза той. - Да спрем убийствата на елфи и хора. И в замяна, ако успеем, ще ни върнете Марк?
- Дворът е готов да прояви много по-голяма щедрост -отвърна Кийрън. - Ще ви върнем Марк още сега. Той ще ви помогне в разследването. А когато то приключи, той сам ще реши дали да остане с вас, или да се върне в Лова.
- Ще избере нас - заяви Джулиън. - Ние сме неговото семейство.
Очите на Кийрън грееха.
- Аз не бих бил толкова сигурен, млади ловецо на сенки. Членовете на Лова са верни на Лова.
- Той не е един от Лова - възрази Ема. - Той е Блекторн.
- Майка му, лейди Нериса, бе една от нас - заяви Кийрън. - А той язди заедно с нас, събира мъртвите заедно с нас, овладя елфическия лък. Той е великолепен елфически воин, но не е като вас. Няма да се бие като вас. Той не е нефилим.
- Само че той е нефилим - каза Джулиън. - Нефилимската кръв е силна. Кожата му може да издържи Знаците ни. Познавате закона.
Вместо да му отговори, Кийрън впи поглед в Артър.
- Единствено главата на Института може да вземе подобно решение. Нека чичо ти каже какво мисли.
Очите на Ема и на всички останали се насочиха към Артър, който човъркаше нервно облегалката на стола си.
- Искате елфическото момче да се настани тук, за да може да ви докладва какво правим - каза той най-сетне, а гласът му потреперваше. - Той ще бъде вашият шпионин.
Елфическото момче. Не Марк. Ема погледна към Марк, ала ако по каменното му лице беше пробягала дори моментна следа от болка, тя беше невидима.
- Ако искахме да ви шпионираме, имаме много по-лесни начини - отвърна Кийрън с хладно укоризнен тон. - Не би било нужно да се отказваме от Марк... който е един от най-добрите воини на Лова. На Гуин ужасно ще му липсва. Не, Марк няма да бъде шпионин.
Джулиън се отдръпна от Ема и коленичи до стола на чичо си. Наведе се към него и зашепна нещо; Ема напрегна слух, за да чуе какво казва, но успя да различи само няколко думи: „брат", „разследване", „убийство", „лекарство" и „Клейва".
Артър вдигна трепереща ръка, сякаш за да го накара да замълчи, и се обърна към елфите.
- Приемаме предложението ви. При условие че няма да има никакви номера. След като разследването приключи и убиецът бъде заловен, Марк сам ще реши дали иска да остане, или да си върви.
- Разбира се - отвърна Ярлат. - Стига само самоличността на убиеца да бъде разкрита. Искаме да знаем чии ръце са окъпани с кръв - няма да бъде достатъчно да кажете просто: „Извършил го е този или онзи", или пък: „Били са вампири". Убиецът или убийците ще бъдат предадени на Дворовете на феите. Ние ще въздадем правосъдие.
„Не и ако аз първа открия убиеца - помисли си Ема. -Ще ви предам труп и добре ще направите да се задоволите с това."