- Първо се закълни. - Синьо-зелените очи на Джулиън бяха ярки и сурови. - Кажи: „Кълна се, че когато условията на уговорката бъдат изпълнени, Марк Блекторн ще направи свободен избор дали иска да бъде част от Дивия лов, или да завърне към живота си на нефилим".
Кийрън сви устни.
- „Кълна се, че когато условията на уговорката бъдат изпълнени, Марк Блекторн ще направи свободен избор дали иска да бъде част от Дивия лов, или да се завърне към живота си на нефилим."
Марк не трепваше, а лицето му си оставаше все така безизразно, сякаш изобщо не говореха за него. Изглеждаше така, сякаш можеше да надзърне през стените на светилището, сякаш виждаше океана или дори някое още по-далечно място.
- В такъв случай смятам, че се споразумяхме - заяви Джулиън.
Двамата елфи се спогледаха и Кийрън се приближи до Марк. Положи белите си ръце върху раменете му и каза нещо па гърлен език, който Ема не разбираше - не приличаше на никой от езиците, на които Даяна ги бе научила, нито на високата, подобна на флейта реч на елфите дворяни, нито на който и да било магически говор. Марк не помръдна и Кийрън отстъпи назад, без изобщо да изглежда учуден.
- Засега е ваш - каза той. - Ще му оставим жребеца. Двамата... се привързаха един към друг.
- Няма да може да язди кон. - Гласът на Джулиън беше напрегнат. - Не и в Лос Анджелис.
Усмивката на Кийрън бе пълна с презрение.
- Вярвам ще откриете, че точно този ще може да язди.
- Господи! - разнесе се вик. Артър. Наклони се напред, уловил главата си в ръце. - Боли...
Джулиън отиде при него и посегна да улови ръката му, ала чичо му го отблъсна и се изправи, дишайки тежко.
- Ще трябва да ме извините - каза той. - Главоболието ми е нетърпимо.
И действително изглеждаше ужасно. Кожата му бе придобила цвета на мръсен тебешир, яката му лепнеше за гърлото от пот.
Кийрън и Ярлат не казаха нищо, мълчеше и Марк, който се олюляваше с невиждащ поглед. Двамата елфи наблюдаваха Артър, а в очите им гореше хищно любопитство. Ема почти можеше да прочете мислите им: Главата на Лосанджелиския институт. Той е слаб, болен...
Вътрешната врата изтропа и Даяна влезе в светилището. Изглеждаше спокойна и овладяна, както винаги. Тъмният й поглед обходи сцената пред нея. Спря се за миг върху Ема и в него имаше студен гняв.
- Артър - каза тя. - Нуждаем се от теб горе. Върви. Аз ще изпратя пратениците на елфите навън, за да обсъдим споразумението.
Откога ли подслушва? - зачуди се Ема, докато Артър изкуцука покрай Даяна и се отправи към вратата с отчаяно благодарен вид. Когато искаше, Даяна можеше да бъде тиха като котка.
- Той умира ли? - В гласа на Ярлат се долавяше мъничко любопитство, погледът му проследи излизащия от стаята Артър.
- Ние сме смъртни - отвърна Ема. - Разболяваме се, остаряваме. Не сме като вас. Ала това не е нищо учудващо.
- Достатъчно - отсече Даяна. - Аз ще ви изведа от светилището. Ала първо дайте превода.
И тя протегна тънката си мургава ръка.
Кийрън й подаде почти прозрачните листове с лукаво изражение и Даяна ги погледна.
- Какво означава първия ред? - не можа да се сдържи Ема.
Даяна се намръщи.
- От огън до вода - отвърна тя. - Какво значи това?
Ярлат я изгледа хладно и се приближи до нея.
- Именно това ще трябва да откриете.
„От огън до вода". Ема си помисли за телата на родителите си, удавени, а после превърнали се в пепел. За тялото, което бе намерила в уличката, изгорено, а после напоено с морска вода. Погледна към Джулиън, чудейки се дали и неговите мисли бяха поели по същата пътека, но не... Той се взираше в брат си, без да помръдва, сякаш бе замръзнал на мястото си.
Ръцете я сърбяха да се добере до листовете, ала те бяха сгънати и прибрани в джоба на Даяна, която бе повела двамата елфи към изхода на светилището.
- Давате си сметка, че ще се заемем с това разследване без знанието на Клейва - тъкмо казваше тя на Ярлат, който крачеше до нея. Кийрън вървеше намръщено зад тях.
- Даваме си сметка, че се страхувате от властта си, да - отвърна Ярлат. - Ние също се страхуваме от тях, архитектите на Студения мир.
Даяна не се хвана на въдицата му.
- Ако се наложи да се свържете с нас по време на разследването, ще трябва да го направите изключително внимателно.
- Ще идваме единствено в светилището, а вие може да оставяте съобщения за нас в него - каза Кийрън. - Ако научим, че сте споменали за споразумението ни на когото и да било извън тези стени, особено на някой, който не е нефилим, никак няма да се зарадваме. Марк също има заповед от Лова да пази тайна. Ще откриете, че няма да я наруши.