- Какво му има? - прошепна Ливи.
- Заради стилито е - меко отвърна Джулиън.
- Но защо? - попита Ема. - Как е възможно един ловец на сенки да се страхува от стили?
- Наричаш ме уплашен? - каза Марк. - Обиди ме отново и кръвта ти ще бъде пролята, момиче.
- Марк, това е Ема - каза Джулиън. - Ема Карстерс.
Марк се притисна още по-плътно в стената.
- Лъжи. Лъжи и сънища.
- Аз съм Джулиън - не се отказваше Джулс. - Брат ти Джулиън. А това е Тиберий.
- Моят брат Тиберий е още дете! - изкрещя Марк, внезапно обезумял от гняв, а пръстите му задраскаха по стената зад него. - Той е малко момче!
Думите му бяха последвани от ужасено мълчание.
- Не съм - наруши го най-сетне Тай. Ръцете му трепкаха до тялото му, бледи пеперуди в мътната светлина. - Не съм дете.
Марк не отговори. Затвори очи и изпод клепачите му се процедиха сълзи, стекоха се по бузите му, смесиха се с мръсотията по лицето му.
- Достатъчно. - За всеобща изненада, тази, която се бе обадила, беше Кристина. Изглеждаше притеснена, когато всички се обърнаха, за да я погледнат, но не отстъпи, вирнала брадичка и изпънала гръб. - Не виждате ли, че това е мъчение за него? Защо не излезем в коридора...
- Вие вървете - каза Джулиън, без да откъсва очи от Марк. - Аз ще остана тук.
Кристина поклати глава.
- Не. - В гласа й имаше извинителни нотки, ала въпреки това бе твърд. - Всички.
А когато Джулиън се поколеба, добави:
- Моля те.
Прекоси стаята и отвори вратата. Пред изумения поглед на Ема, един по един семейство Блекторн излязоха от спалнята. След миг всички вече бяха в коридора, а Кристина затваряше вратата зад себе си.
- Не съм сигурен - заяви Джулиън в мига, в който вратата се захлопна. - Да го оставим сам вътре...
- Това е неговата стая - отвърна Кристина. Ема я зяпна слисано. Как можеше да бъде толкова спокойна?
- Само че той не го помни - обади се Ливи; изглеждаше възбудена. - Не си спомня... нищо.
- Спомня си - каза Ема и сложи ръка на рамото й. - Просто всичко, което си спомня, се е променило.
- Но ние не сме. - Ливи изглеждаше толкова нещастна, че Ема я притегли към себе си и я целуна по върха на главата, което не беше никак лесно, при положение че Ливи бе само с няколко сантиметра по-ниска от нея.
- О, променили сте се - отвърна тя. - Всички сме се променили. Марк също.
Тай изглеждаше неспокоен.
- Но стаята е прашна. И нещата му ги няма. Той ще си помисли, че сме го забравили, че не ни е грижа.
Джулиън потръпна.
- Запазих нещата му. Прибрах ги в един от килерите на приземния етаж.
- Много добре. - Кристина плесна с ръце. - Той ще има нужда от тях. Както и от други неща. Дрехи, които да заменят онези, с които е облечен сега. Всичко негово, което сте запазили. Всичко, което ще му се стори познато. Снимки или неща, които би могъл да си спомни.
- Ние ще се погрижим - каза Ливи. - Тай и аз.
Тай изглеждаше облекчен, че са му дали точни инструкции. Двамата с Ливи се отправиха към долния етаж, като си приказваха тихичко.
Джулиън ги проследи с поглед и изпусна дъха си на пресекулки - смесица от напрежение и облекчение.
- Благодаря ти, че им намери какво да правят.
Ема се пресегна и стисна ръката на Кристина. Изпитваше странно чувство на гордост, сякаш й се искаше да посочи Кристина и да заяви; Виждаш ли, моята приятелка знае точно как да постъпи!
- Откъде всъщност знаеш точно как да постъпиш? - попита тя на глас и Кристина примига.
- Забрави ли, че именно това е моята област. Елфите и последиците от Студения мир. Естествено, че са ви го върнали при определени условия, това е част от тяхната жестокост. Той се нуждае от време, за да се възстанови, отново да разпознае този свят и живота си. Вместо това те го хвърлят обратно в него, сякаш е съвсем лесно отново да стане ловец на сенки.
Джулиън се облегна на стената. Дори през полуспуснатите му клепачи Ема съвсем ясно виждаше тъмния огън в очите му.
- Ранили са го - каза той. - Защо?
- За да направиш точно това, което направи - отвърна Ема. - Да извадиш стили.
Джулиън изруга, рязко и отсечено.
- За да видя какво са му причинили и как ме мрази?
- Не те мрази - каза Кристина. - Мрази себе си. Мрази това, че е нефилим, защото те несъмнено са го научили така. Те са древна раса и това е тяхната представа за правосъдие.
- Как е Марк? - Даяна се появи на стълбите и забърза към тях, а полата й шумолеше около глезените. - Има ли някой при него?
Докато Джулиън й разказваше какво се бе случило, тя го слушаше безмълвно, препасвайки колана с оръжията си. Беше обула ботуши, косата й беше прибрана. През едното й рамо бе препасана кожена чанта.