- Да се надяваме, че ще успее да поспи - каза, когато Джулиън свърши. - Кийрън спомена, че са пътували два дни през земите на феите, без да спят, така че сигурно е изтощен.
- Кийрън? - повтори Ема. - Странно е да наричаш един дворянин с малкото му име. Той е дворянин, нали?
Даяна кимна.
- Кийрън е елфически принц; не ми го каза, но то е очевидно. Ярлат е от Двора на тъмните феи, не принц, но някакъв дворянин. То си личи.
Джулиън погледна към стаята на брат си.
- Трябва да отида при него...
- Не - заяви Даяна. - Двамата с Ема ще посетите Малкълм Фейд. - Тя бръкна в чантата си и извади елфическите документи, които Кийрън й беше дал по-рано. Отблизо, Ема видя, че са два пергамента, тънки като лучени люспи, а мастилото сякаш бе гравирано върху тях. - Занесете му ги. Нека видим какво ще научи той от тях.
- Сега? - попита Ема. - Но...
- Сега - отсече Даяна. - Елфите ви дадоха - ни дадоха -три седмици. Три седмици с Марк, през които да намерим отговор на загадката. След това ще си го вземат обратно.
- Три седмици? - повтори Джулиън. - Това изобщо не е достатъчно.
- И аз мога да отида с тях - предложи Кристина.
- Не, нуждая се от теб тук - отвърна Даяна. - Някой трябва да бди над Марк и няма как да е едно от децата. Аз също не мога - трябва да изляза.
- Къде? - попита Ема.
Ала Даяна поклати глава, издигайки около себе си непробиваемата стена, с която Ема неведнъж се бе сблъсквала.
- Важно е - бе всичко, което каза. - Ще трябва да ми имаш доверие, Ема.
- Винаги ти имам доверие - промълви Ема.
Джулиън не каза нищо. Ема подозираше, че отчуждеността на Даяна го безпокои дори повече, отколкото нея, ала той никога не го показваше.
- Ала това променя нещата - каза Ема, мъчейки се да скрие чувството в гласа си, искрицата надежда, дори триумф, който знаеше, че не бива да изпитва. - Заради Марк. Заради Марк ще ни позволиш да се опитаме да открием кой стои зад убийствата.
- Да. - За първи път, откакто се бе появила в коридора, Даяна погледна Ема право в очите. - Сигурно си доволна. Получи точно каквото искаше. Сега нямаме друг избор. Трябва да разследваме убийството и сме принудени да го направим без знанието на Клейва.
- Вината не е моя - възпротиви се Ема.
- Никоя ситуация, в която си оставен без избор, не може да бъде добра, Ема. Както и сама ще се убедиш с времето. Надявам се само дотогава да не е твърде късно. Може би си мислиш, че случилото се е нещо хубаво, но мога да те уверя, че съвсем не е така. - Даяна се извърна от Ема и насочи вниманието си към Джулиън. - Както отлично знаеш, Джулиън, това разследване е незаконно. Студеният мир ни забранява всякакво сътрудничество с елфите и със сигурност ни забранява да работим за тях, независимо какво ни се предлага в замяна. Най-добре за нас ще бъде да открием истината колкото се може по-бързо и по-чисто, така че Клейвът да няма възможност да научи какво правим.
- А когато това стане? - попита Джулиън. - И Марк се завърне? Как ще го обясним?
Нещо пробяга в очите на Даяна.
- Ще се тревожим за това, когато се случи.
- Значи, ще се надпреварваме както с Клейва, така и с Дворовете на феите - каза Джулиън. - Фантастично. Може би има още някой, когото бихме могли да ядосаме. Спираловидния лабиринт? Сколоманса? Интерпол?
- Все още никой не е ядосан. Да се постараем да си остане такаa. - Даяна подаде листовете на Ема. - Нека сме наясно - не можем да си сътрудничим с елфите, нито можем да приемем Марк у дома си, без да докладваме за това, само че очевидно ще го направим, така че никой извън Института не бива да научи. Освен това отказвам да лъжа Клейва директно, така че да се надяваме да успеем да приключим с това, преди да са започнали да задават въпроси. - Тя ги изгледа един по един със сериозно изражение. - Трябва да обединим усилията си. Ема, ще се наложи да престанеш да ми противоречиш. Кристина, ако искаш да бъдеш преместена в друг Институт, ще те разберем. Просто ще те помолим да запазиш случилото се в тайна.
- Не! - ахна Ема.
Кристина поклати глава.
- Не искам да бъда преместена - заяви тя. - Ще запазя тайната ви. Тя ще стане и моя тайна.
- Отлично - каза Даяна. - И като стана дума за тайни, не обяснявайте на Малкълм как сме се сдобили с тези документи. Не споменавайте нито Марк, нито пратениците на феите. Ако той каже нещо, ще се разправя с мен.
- Малкълм ни е приятел - отвърна Джулиън. - Можем да му имаме доверие.
- Искам да съм сигурна, че няма да си навлече неприятности, ако някой открие истината - обясни Даяна. - Трябва да е в състояние да отрече, че е знаел каквото и да било. - Тя си закопча якето. - Добре, връщам се утре. Успех.