Стълбите свършиха изведнъж, отстъпвайки място на пътечка, която отвеждаше до входната врата на Малкълм. Посетителите трябваше да се спуснат по нея, но Ема просто скочи, приземявайки се върху отъпканата пръст. Миг по-късно Джулиън се приземи до нея и посегна да й помогне да запази равновесие, пръстите му бяха пет горещи линии върху гърба й. Ема не се нуждаеше от помощта му (от двамата тя вероятно имаше по-добър баланс), но това, даде си сметка тя, бе нещо, което Джулс правеше открай време, без да мисли. Защитен инстинкт.
Погледна го, ала той беше потънал в мисли и като че ли дори не забелязваше, че се докосват. Отдръпна се в същия миг, в който стъпалата зад тях изчезнаха, скрити от магическия прах.
Намираха се пред два обелиска, които се издигаха от земята и образуваха портал. Върху тях бяха издълбани алхимични символи - огън, земя, вода, въздух. От двете страни на пътеката, отвеждаща до дома на магьосника, имаше пустинни растения - кактуси, пелин, калифорнийски люляк. Между цветовете жужаха пчели. Когато наближиха вратата от полиран метал, пръстта отстъпи място на натрошени мидени черупки.
Ема почука и вратата се отвори с почти беззвучно съскане. Коридорите в къщата на Малкълм бяха бели, украсени с попарт репродукции, и се разклоняваха в дузина различни посоки. Джулиън беше до нея, без да се натрапва; не беше взел арбалета си, но когато я побутна с ръка, Ема усети дръжката на ножа, закрепен за китката му.
- Гласове. Надолу по коридора.
Двамата поеха към кръглата дневна, пълна със стомана и стъкло, от която се разкриваше изглед към океана. Ема си помисли, че спокойно можеше да принадлежи на кинозвезда - всичко бе съвсем модерно, от аудиосистемата, от която се носеше класическа музика, до басейна, който се извисяваше над скалите.
Малкълм се бе изтегнал на дългия диван, който заемаше цялата стена, обърнал гръб на Тихия океан. Носеше черен костюм, много семпъл и очевидно скъп. Кимаше и се усмихваше любезно на двама мъже, облечени в подобни тъмни костюми, които се бяха надвесили над него с куфарчета в ръка и говореха с тихи, настойчиви гласове.
И този миг Малкълм ги видя и им помаха. Посетителите му бяха бели мъже на четиресет и няколко години с невзрачни лица. Малкълм щракна безгрижно с пръсти и те замръзнаха по местата си с празни погледи.
- Винаги ме побиват тръпки, когато го направиш. - Ема се приближи до един от вкаменените мъже и го смушка замислено. Той се наклони лекичко на една страна.
- Внимавай да не счупиш филмовия продуцент - предупреди я Малкълм. - Ще бъда принуден да скрия тялото в каменната градина.
- Ти си този, който го замрази. - Джулиън седна на облегалката на дивана; Ема се настани на възглавниците до него, вдигна крака върху малката масичка и размърда палци в сандалите си.
Малкълм примига.
- Как иначе да разговарям с вас, без да ни чуят?
- Би могъл да ни помолиш да изчакаме, докато приключиш със срещата си - отвърна Джулиън. - Това едва ли би изложило на особена опасност чийто и да било живот.
- Вие сте ловци на сенки. Винаги съществува вероятност да е въпрос на живот и смърт. - Думите на Малкълм не бяха лишени от основание. - Освен това не съм сигурен, че искам работата. Те са филмови продуценти и искат да направя заклинание, което да гарантира успеха на най-новия им проект. Само че той ми се струва ужасен. - Магьосникът хвърли унил поглед към афиша до себе си: няколко птици, летящи към зрителя, и надпис ОРЛОВА ЕКСПЛОЗИЯ ТРИ: ЩЕ ХВЪРЧАТ ПЕРА.
- В този филм наистина ли се случва нещо, което вече да не е станало в „Орлова експлозия 1" и „Орлова експлозия 2"? - полюбопитства Джулиън.
- Още орли.
- Какво значение има, че е ужасен? Пълно е с успешни ужасни филми - изтъкна Ема, която знаеше за филмите повече, отколкото й се щеше. Повечето ловци на сенки слабо се интересуваха от мунданската култура, ала беше невъзможно да живееш в Лос Анджелис и да си останеш в неведение.
- Означава, че има нужда от по-силна магия. Повече работа за мен. Но пък заплащането е добро. А напоследък обмислям да инсталирам влакче в къщата. Може да ми докарва бисквити с вкус на скариди от кухнята.
- Влакче? - повтори Джулиън. - За колко голямо влакче говорим?
- Малко. Средно голямо. Ей толкова. - Малкълм показа ниско над пода. - Ще прави пуф-паф... - Той щракна с пръсти за по-голям ефект и филмовите продуценти се събудиха. -Опа. Нямах намерение да го направя.