- Господин Фейд - обади се по-възрастният от двамата. -Ще помислите ли над предложението ни?
Малкълм хвърли унил поглед към афиша.
- Ще ви се обадя.
Продуцентите се обърнаха да си вървят и по-младият подскочи, виждайки Ема и Джулиън. Не че Ема можеше да го вини. От негова гледна точка тя и Джулиън сякаш бяха изникнали отдън земя.
- Извинявам се, господа - каза Малкълм. - Това са племенниците ми. Семейно гостуване, нали разбирате.
Мунданите преместиха погледи към Джулиън и Ема и обратно към него, очевидно чудейки се как човек, който изглежда на около двайсет и седем години, може да има племенници тийнейджъри, а после по-възрастният сви рамене.
- Приятно изкарване на плажа - каза той и двамата си тръгнаха сред полъх на скъп одеколон и потракване на куфарчета.
Малкълм се изправи, накуцвайки съвсем леко (той имаше особена походка; Ема се чудеше дали някога не бе получил нараняване, от което така и не се бе излекувал напълно).
- С Артър всичко наред ли е?
Ема усети как до нея Джулиън се напрегна; беше почти незабележимо, но тя го долови.
- Всички сме добре, благодаря.
Виолетовите очи на Малкълм, които издаваха магьосническата му природа, потъмняха за миг, преди отново да се прояснят, като небе, по което за миг бяха пробягали облаци. Изражението му, докато се приближаваше нехайно до бара, който заемаше една от стените, за да си налее чаша с някакво прозрачно питие, бе приветливо.
- Тогава с какво мога да ви бъда полезен?
Ема се премести на дивана. Преди да дойдат, бяха направили копия на документите, получени от елфите, и сега тя ги постави върху малката масичка.
- Спомняш ли си за какво говорихме снощи...
Малкълм остави чашата си настрани и взе листовете.
- Пак този демонски език. Онзи, с който е било покрито тялото, което си открила в уличката, както и телата на родителите ти... - Той млъкна и подсвирна през зъби. - Я виж ти. - Той заби пръст в страницата. - Някой е превел първия ред. „От огън до вода."
- Това е голям напредък, нали? - попита Ема.
Малкълм обърна белокосата си глава срещу нея.
- Може би, но аз не мога да имам нищо общо с това. Не и ако го пазите в тайна от Даяна и Артър. Не мога да се замесвам в подобно нещо.
- Даяна е съгласна - увери го Ема. Малкълм я изгледа недоверчиво. - Наистина. Обади й се и я попитай...
Тя млъкна, защото в този миг в стаята с нехайна стъпка се появи висок мъж. Напъхал ръце в джобовете си, той изглеждаше на двайсетина години, имаше щръкнала черна коса и котешки очи. Носеше бял костюм, който контрастираше с мургавата му кожа.
- Магнус! - възкликна Ема и скочи на крака.
Магнус Бейн беше върховният магьосник на Бруклин и освен това беше представителят на магьосниците в Съвета на нефилимите. Той вероятно бе най-прочутият магьосник в света, макар че човек никога не би си го помислил; изглеждаше съвсем млад и бе много мил и приятелски настроен към Ема и семейство Блекторн още от деня, в който ги бе срещнал за първи път през Тъмната война.
Ема открай време харесваше Магнус. Той като че ли носеше със себе си усещането за безкрайни възможности, където и да отидеше. Видът му бе съвсем същият като предишния път, когато го беше видяла, чак до сардоничната усмивка и пръстените с големи скъпоценни камъни по ръцете му.
- Ема, Джулиън. Радвам се да ви видя. Какво правите тук?
Ема стрелна Джулиън с поглед. Може и да харесваха Магнус, но по изражението на Джулиън (което той бързо прикри, придавайки си леко заинтересуван вид) тя разбра, че Джулс не е във възторг от присъствието му. И така, трябваше да разчитат на Малкълм да запази тайната им. Да включат още някого, особено някой, който бе член на Съвета...
- Какво правиш в Лос Анджелис? - нехайно попита Джулиън.
- От края на Тъмната война Клейвът проследява всички случаи на магии като онези, които използва Себастиан Моргенстърн - отвърна Магнус. - Енергия, почерпана от източници на зло, адски измерения и други такива, за извличане на сила и удължаване на живота. Несиомантеис, както го наричали древните гърци.
- Некромантия - преведе Ема.
Магнус кимна.
- С помощта на Спираловидния лабиринт и Мълчаливите братя (дори Закарая) - продължи той - създадохме карта, която показва къде се използват подобни магии. Попаднахме на следа тук, в Лос Анджелис, близо до пустинята, така че реших да се отбия и да видя дали Малкълм знае нещо.
- Беше некромант ренегат - обясни Малкълм. - Даяна ме увери, че се е погрижила.
- Господи, ненавиждам некромантите ренегати - каза Магнус. - Защо просто не спазват правилата?
- Може би защото най-важното правило е „никаква некромантия"? - предположи Ема и Магнус се ухили.