- Защото ще ви разочаровам. Всички го правят - отвърна Малкълм и се прибра в къщата.
7. Край морските вълни
Кристина седеше на пода пред стаята на Марк Блекторн.
Струваше й се, че от часове не беше чула нито звук. През открехнатата врата можеше да го види, свит на кълбо в ъгъла, като диво животно, хванато в плен.
У дома бе изучавала феите. Открай време беше запленена от историите за hadas, благородните воини на Дворовете, до лукавите duendes15, които тормозеха и погаждаха номера на мунданите. Не беше присъствала на обявяването на Студения мир в Идрис, ала баща й бе там и от разказа му винаги я побиваха тръпки. Открай време си мечтаеше да се запознае с Марк и Хелън Блекторн, да им каже...
В коридора се появи Тиберий, понесъл картонен кашон. Близначката му вървеше до него, стиснала завивка, съшита от пъстроцветни парчета.
- Майка ми го направи за Марк, когато го оставиха при нас - обясни Ливи, уловила погледа на Кристина. - Помислих си, че може да го помни.
- Не можахме да влезем в килера, така че донесохме някои подаръци на Марк. За да знае, че искаме да бъде с нас -каза Тай, а погледът му обхождаше неспокойно коридора. -Може ли да влезем?
Кристина надникна в спалнята. Марк не помръдваше.
- Не виждам защо не. Само че се опитайте да бъдете тихи и да не го събудите.
Ливи влезе първа и сложи завивката върху леглото. Тай остави кашона на пода и се приближи до мястото, където лежеше Марк. Взе завивката, която Ливи бе донесла, коленичи до брат си и го зави неловко.
Марк се изправи рязко. Синьо-златните му очи се отвориха и той стисна Тай, който нададе уплашен остър вик, наподобяващ крясъка на морска птица. Движейки се с невероятна бързина, Марк го метна на пода. Ливи изпищя и изскочи от стаята, разминавайки се Кристина, която влетя вътре.
Марк се бе надвесил над Тиберий, притискайки го към пода с коляно.
- Кой си ти? - каза Марк. - Какво правеше?
- Аз съм брат ти! Аз съм Тиберий! - Тай се мяташе диво; слушалките му се изплъзнаха и тупнаха на пода. - Исках да те завия!
- Лъжец! - Марк дишаше тежко. - Брат ми Тай е малко момче. Той е дете, моят малък брат, моят...
Вратата зад Кристина се хлопна и Ливи връхлетя в стаята с развяна кестенява коса.
- Пусни го! - В ръката й имаше серафимска кама, която пече бе започнала да сияе. Говореше на Марк през стиснати зъби, сякаш изобщо не го познаваше. Сякаш само преди малко не му бе донесла пъстроцветно одеяло. - Ако нараниш Тиберий, ще те убия. Не ме е грижа, че си Марк, ще те убия.
Марк застина. Тай все още се гърчеше и извиваше, ала Марк изобщо не помръдваше. Много бавно той обърна глава към сестра си.
- Ливия?
Ливи ахна и захлипа. Джулиън обаче би се гордял с нея, помисли си Кристина - плачеше, без да помръдва, стиснала здраво оръжието в ръката си.
Тай се възползва от разсейването на Марк и го удари по рамото. Марк потръпна и се претъркули настрани, без да отвърне на удара му. Тай скочи на крака и се стрелна през стаята, за да отиде при сестра си; двамата застанаха рамо до рамо, взирайки се в брат си с широко отворени очи.
- Вървете! И двамата! - нареди Кристина. Ясно долавяше паниката и тревогата, които струяха на вълни от тях; сигурна бе, че и Марк ги усеща. Той потръпваше и ту разтваряше, ту стискаше юмруци, сякаш изпитваше болка. Кристина се наведе и прошепна на близнаците: - Уплашен е. Не искаше да го направи.
Ливи кимна и прибра оръжието си, след което улови ръката на Тай и му каза нещо на техния тихичък език. Той я последва навън, поспирайки само за миг, за да погледне назад към Марк с наранено, объркано изражение.
Марк бе седнал на пода и дишаше тежко, приведен над коленете си. Раната му се беше отворила наново и кървеше, цапайки тениската му. Кристина понечи да излезе заднешком.
Тялото на Марк се напрегна.
- Моля те, не си отивай.
Кристина го погледна с широко отворени очи. Доколкото можеше да прецени, това бе първото смислено нещо, излязло от устата му, откакто се бе появил в Института.
Той повдигна брадичка и за миг, под мръсотията, белезите и драскотините, тя зърна онзи Марк Блекторн, чиито снимки бе виждала, онзи Марк Блекторн, който можеше да бъде роднина на Ливи, Джулиън и Тай.
- Жаден съм. - Гласът му звучеше като нещо ръждясало, отдавна неизползвано, като стар мотор, запалил отново след много години. - Има ли вода?
- Разбира се. - Кристина взе една чаша от скрина и отиде в малката баня до спалнята. Когато се върна, го завари да седи изправен, облегнал гръб в таблата на леглото. Подаде му пълната чаша и той я погледна странно. - Вода от чешмата. Почти бях забравил. - Отпи голяма глътка и си избърса устата с опакото на ръката. - Знаеш ли кой съм?