Жълъд. Очите на Кристина се разшириха. Жълъдите бяха един от начините, с които елфите си изпращаха послания. Скрити в листа, цветя и други диви неща.
- Вече? - каза тя, неспособна да се сдържи. Не можеха да го оставят на мира дори за толкова малко сам със семейството му, у дома?
Пребледнял и напрегнат, Марк строши жълъда в юмрука си и отвътре изпадна пергамент. Той го улови и прочете съобщението наум.
Пръстите му се разтвориха и пергаментът политна към пода. Марк се свлече долу, допря свитите си колене до гърдите си и отпусна глава в ръцете си, така че дългата му светла коса падна напред. От гърлото му се откъсна нисък звук, смесица между стенание и вопъл на болка. Кристина вдигна пергамента и прочете думите, написани с деликатен почерк: „Помни обещанията си. Помни, че нищо от това не е вярно".
- От огън до вода - каза Ема, докато се носеха по магистралата към Института. - След всички тези години най-сетне знам какво означават част от онези символи.
Джулиън шофираше, а тя бе подпряла крака на таблото. Свалила бе прозореца от своята страна и омекотеният от морето въздух изпълваше колата и повдигаше светлата й коса около слепоочията. Винаги се возеше по този начин с Джулиън - с крака върху таблото и вятър в косите. Джулиън обожаваше да шофира с Ема до себе си, синьото небе над главите им, а океанът - на запад от тях. Това бе миг, пълен с безкрайни възможности, сякаш можеха да карат, без никога да спрат, а единствената им цел е хоризонтът пред тях.
Фантазия, която понякога изникваше пред очите на Джулиън, докато заспиваше. В нея двамата с Ема мятаха нещата си в багажника и поемаха на път в един свят, в който той нямаше деца, свят без нефилимски закони и без Камерън
Ашдаун, свят, където не ги ограничаваше нищо, освен пределите на любовта и въображението им.
А ако на този свят имаше нещо, което Джулиън знаеше, че няма предели, това бяха любовта и въображението.
- Наистина прилича на магия - каза той, заповядвайки си да се върне в реалността. Форсира двигателя и вятърът нахлу през прозореца на Ема, докато колата набираше скорост. Косата й се развя, бледа царевична свила, освободила се от плитките, карайки я да изглежда млада и уязвима.
- Но какъв смисъл има магия да бъде изписана върху трупове? - попита Ема.
Само при мисълта, че нещо може да я нарани, гърдите на Джулиън се свиваха от болка. И все пак той я нараняваше. Знаеше го. Знаеше го и го ненавиждаше. Сметнал бе идеята си за блестяща, когато бе решил да заведе децата в Англия за два месеца. Кристина Росалес щеше да пристигне в Института и той знаеше, че Ема няма да бъде сама и нещастна. Сторило му се бе съвършеното решение.
Повярвал бе, че когато се върне, нещата ще бъдат различни. Че той ще бъде различен.
А ето че си беше същият.
- Какво ти каза Магнус? - попита, докато Ема се взираше през прозореца, а покритите й с белези пръсти барабаняха без ритъм върху коляното й. - Прошепна ти нещо.
Между веждите на Ема се вряза бръчка.
- Каза, че има места, където лей-линиите се събират. Предполагам имаше предвид, че тъй като се извиват и криволичат, има места, където се срещат няколко от тях. Може би дори всичките.
- И това е важно, понеже...?
Ема поклати глава.
- Не знам. Знаем обаче, че всички тела са били захвърлени върху лей-линии и че те се използват за много специфичен вид магии. Може би местата, където линиите се събират, притежават някакво свойство, което трябва да разберем. Добре ще е да си набавим карта на лей-линиите. Обзалагам се, че Артър ще знае къде да я намери в библиотеката. Ако ли не, и сами ще я открием.
- Добре.
- Добре? - учуди се Ема.
- На Малкълм ще му трябват няколко дни за превода, а ми не искам да ги прекарам, като се размотавам из Института и се взирам в Марк, чакайки го да... Чакайки. Най-добре ще е да правим нещо. - Гласът му звучеше неестествено напрегнат в ушите му и той го ненавиждаше. Ненавиждаше всеки доловим признак на слабост. Но поне тук беше само Ема, Ема, пред която можеше да си го позволи. Единствената в живота му, която не се нуждаеше от неговите грижи. Не очакваше той да бъде съвършен, нито съвършено силен.
Преди Джулиън да успее да каже още нещо, телефонът на Ема избръмча шумно и тя го извади от джоба си.
Камерън Ашдаун. Ема се намръщи срещу ламата на екрана.
- Не сега - каза й тя и мушна телефона обратно в дънките си.
- Ще му разкажеш ли? - Джулиън с отвращение усети сковаността в гласа си. - За всичко това?
- За Марк? Никога!
Джулиън стисна волана, челюстта му се напрегна.