- Господи. - Ема пристъпи към вратата, но Джулиън я улови и я завъртя към себе си.
Тя погледна зад него и видя, че Тай бе започнал да се поклаща напред-назад със затворени очи. Правеше го, когато нещата около него станеха прекалено шумни, прекалено трудни, прекалено сурови или бързи, или болезнени.
Светът бе изключително интензивен за Тай, твърдеше Джулиън открай време. Сякаш ушите му чуваха по-ясно а очите му виждаха по-силно и понякога това бе повече отколкото той бе в състояние да понесе. Трябваше да заглуши шума, да докосне нещо с ръце, за да отвлече вниманието си. Да се поклаща напред-назад, за да се успокои .Всеки се справя със стреса по различен начин, казваш Джулиън. Тай го правеше по този начин и не пречеше на никого.
- Ем. - Лицето на Джулиън беше обтегнато. - Трябва да отида сам.
Тя кимна и той я пусна почти неохотно, а после погледна останалите - кръглото притеснено лице на Дру, неразбиращото личице на Тави, нещастните очи на Ливи, превитите рамене на Тай.
- На Марк ще му бъде трудно - обясни им той. - Не можем да очакваме изведнъж да се почувства добре. Много дълго го нямаше. Ще трябва да свикне отново да си бъде вкъщи.
- Но ние сме неговото семейство - каза Ливи. - Как така ще свикваш със собственото си семейство?
- Случва се понякога - отвърна Джулиън с онзи спокоен, мек глас, от който Ема често се изумяваше, - ако дълго време си бил далеч от тях, на място, което погажда номера на ума ти.
- Като царството на феите - обади се Тай. Беше престанал да се люлее и се бе облегнал на стената; косата му бе влажна и падаше по лицето му.
- Точно така - потвърди Джулиън. - Така че ще трябва да му дадем време. Може би да го оставим сам за мъничко.
Той погледна към Ема, която си лепна усмивка (господи, справяше се толкова по-зле от Джулс!] и заяви:
- Малкълм се зае с разследването на убийствата. Какво ще кажете ние да отидем в библиотеката и да видим какво ще открием за лей-линиите?
- И аз ли? - попита Дру.
- Ти можеш да ни помогнеш да направим карта. Искаш ли?
Дру кимна.
-Да.
Тя се изправи и останалите последваха примера й. Докато отвеждаше притихналата групичка по коридора, Ема хвърли поглед назад. Джулиън стоеше до вратата на Марк и гледаше след тях. Очите му срещнаха нейните само за миг, и да извърне глава, сякаш изобщо не ги бе видял.
Само ако Ема беше с него, помисли си Джулиън, докато прекрачваше прага, това би било по-лесно. Не можеше да не е по-лесно. Когато Ема бе до него, той като че ли вдишваше два пъти повече кислород, във вените му имаше два пъти повече кръв, две сърца тласкаха тялото му напред. Отдаваше го на магията на парабатайската връзка. Ема го правеше два пъти повече от това, което би бил без нея.
Трябваше обаче да я отпрати с децата - не можеше да ги повери на никой друг, със сигурност не и на Артър. Артър, помисли си горчиво, който се криеше на тавана, докато един от племенниците му отчаяно се мъчеше да задържи семейството заедно, а друг...
-Марк? - каза Джулиън.
Спалнята тънеше в полумрак, завесите бяха пуснати, Джулиън едва успя да различи Кристина, седнала на пода гръб до стената. Едната й ръка докосваше медальона на шията, другата почиваше на бедрото й, а между пръстите й нещо блещукаше.
Марк крачеше напред-назад пред долния край на леглото, а косата закриваше лицето му. Беше неимоверно слаб, жилавите му мускули бяха от онези, които получаваш, когато се напрягаш до предела на силите си, дори когато умираш от глад. При звука на името си той вдигна рязко глава.
Очите на двамата се срещнаха и за частица от секундата Джулиън зърна разпознаване в погледа на брат си.
- Марк - повтори той и пристъпи напред, протегнал ръка. - Аз съм. Джулс.
- Недей... - понечи да го спре Кристина, ала беше твърде късно. Марк бе оголил зъби в сърдита гримаса.
- Лъжи - изръмжа той. - Халюцинации... познавам те... Гуин те праща, за да ме излъжеш...
- Аз съм брат ти - повтори Джулиън.
Лицето на Марк бе обезумяло.
- Познаваш копнежите на сърцето ми и го използваш срещу мен, като ножове.
Джулиън погледна към Кристина, която бавно се изправяше, сякаш се готвеше да се хвърли между двамата братя, ако се наложи.
Марк рязко се обърна към него; очите му бяха слепи, невиждащи.
- Водиш близнаците пред мен и ги убиваш, отново и отново. Моят Тай, той не разбира защо не мога да го спася. Водиш ми Дру и когато тя се разсмее и помоли да разгледа замъка на феите, опасан от жив плет, ти я хвърляш върху тръните и те пронизват малкото й телце. Караш ме да се къпя в кръвта на Октавиан, защото под хълма кръвта на невинните деца е силна магия.