Джулиън не продължи напред. Спомни си разказа на Джейс Херондейл и Клеъри Феърчайлд, които преди няколко години бяха видели Марк в царството на феите; спомни си какво му бяха разказали за опустошените му очи и раните от камшик върху тялото му.
„Марк е силен - повтарял си бе Джулиън в непрогледния мрак на безброй нощи след това. - Може да го понесе."
Само че си бе представял единствено физически мъчения. Не и такива, които изтерзаваха ума.
- И Джулиън - продължи Марк. - Той е прекалено силен, за да бъде прекършен. Опитвате се да го сломите с уреди за мъчения, да го разкъсате с бодили и остриета, ала дори тогава той не се предава. Така че вие му водите Ема, защото копнежите на сърцата ни са оръжия във вашите ръце.
Това бе повече, отколкото Джулиън бе в състояние да понесе. Той политна напред и се улови за една от колоните на леглото, за да запази равновесие.
- Марк - каза. - Марк Антъни Блекторн. Това не е сън. Ти наистина си тук. У дома.
Посегна към ръката на брат си, ала той се дръпна рязко от него.
- Ти си просто илюзия.
- Аз съм твоят брат.
- Аз нямам братя и сестри, нямам семейство. Сам съм. Яздя заедно с Дивия лов и съм верен на Гуин Ловеца.
Марк го изрече на един дъх, сякаш го беше наизустил.
- Аз не съм Гуин - отвърна Джулиън. - Аз съм Блекторн. Във вените ми тече кръвта на семейство Блекторн, също както и в твоите.
- Ти си фантом и сянка. Ти си жестокостта на надеждата. - Марк извърна лице. - Защо ме наказваш. Не съм направил нищо, с което да си навлека недоволството на Лова.
- Това не е наказание. - Джулиън направи крачка към брат си. Марк не помръдна, ала цялото му тяло трепереше. -Това е твоят дом. Мога да ти го докажа.
Джулиън погледна през рамо. Кристина стоеше съвършено неподвижна до стената; онова, което проблясваше в ръката й, бе нож. Очевидно изчакваше да види дали Марк ще го нападне. Джулиън се зачуди защо се бе съгласила да остане насаме с Марк; не се ли страхуваше?
- Не може да има никакво доказателство - прошепна Марк. - Не и когато си в състояние да изтъчеш всякаква илюзия пред очите ми.
- Аз съм твоят брат - повтори Джулиън. - И за да те убедя, ще ти кажа нещо, което единствено брат ти би могъл да знае.
При тези думи Марк вдигна очи и нещо трепна в тях, като светлина, огряла далечни води.
- Спомням си деня, в който те отведоха - каза Джулиън и Марк се сви.
- Всички елфи го знаят...
- Бяхме в тренировъчната зала. Чухме шум и ти слезе на долния етаж. Ала преди да го направиш, ми каза нещо. Спомняш ли си го?
Марк не помръдваше.
- Каза: „Остани с Ема" - продължи Джулиън. - Каза ми да остана с нея и аз го направих. Сега двамата сме парабатай. От години се грижа за нея и винаги ще го правя, защото ти ме помоли да го сторя, защото то бе последното, което ми каза, защото...
Спомнил си изведнъж, че Кристина е в стаята, той млъкна рязко. Марк се взираше безмълвно в него. Джулиън усети как в гърдите му се надига отчаяние. Може би елфите ги бяха изиграли; върнали им бяха Марк, ала толкова прекършен и опустошен, че вече не беше Марк. Може би...
Марк почти политна напред и обви ръце около Джулиън, който едва не падна. Марк беше слаб като вейка, ала силен; юмруците му се вкопчиха в ризата на брат му. Джулиън усети ударите на сърцето му острите очертания на костите под кожата му Миришеше на пръст и плесен, на трева и нощен въздух.
- Джулиън. - Гласът на Марк беше глух, тялото му трепереше. - Джулиън, братко мой, братко мой.
Сякаш от много далеч, Джулиън чу как вратата на стаята се затвори - Кристина ги беше оставила сами.
Той въздъхна. Искаше му се да се отпусне в прегръдките на по-големия си брат, да го остави да го подкрепи, както правеше някога. Ала сега Марк бе по-слаб от него, крехък в ръцете му. От сега нататък той щеше да подкрепя Марк. Не това си бе представял, не за това си бе мечтал, ала то бе действителността. Това бе неговият брат. Джулиън го прегърна още по-здраво и заповяда на сърцето си да поеме и този товар.
Библиотеката на Лосанджелиския институт не беше голяма - не можеше да се сравнява с прочутите библиотеки в Ню Йорк или Лондон, но все пак бе известна с учудващо богатата си колекция от книги на древногръцки и латински. В нея имаше повече книги върху магиите и окултизма през класическия период, отколкото в Института във Ватикана.
Някога библиотеката бе с теракотени плочки и сводести прозорчета, ала днес бе поразяващо модерна. Старата библиотека бе унищожена при нападението на Себастиан Мор-генстърн, книгите - разпилени между тухли и пясъка на пустинята. Съградена бе наново от стомана, стъкло и подове от полиран планински ясен, гладки и лъскави от защитните магии.