Спираловидно стълбище тръгваше от северния край на първия етаж и се издигаше покрай стените; външната страна на стълбището беше покрита с книги и прозорци, докато вътрешната представляваше парапет на височината на рамото. На самия връх имаше окулус - кръгъл тавански прозорец със солидно медно резе, изработен от дебело стъкло, украсено със защитни руни.
Картите се съхраняваха във внушителен сандък, украсен с герба на рода Блекторн (кръг от тръни) и тяхното мото: Lex malìa, lex nulla.
„Лошият закон не е никакъв закон."
Ема подозираше, че семейство Блекторн невинаги се бяха погаждали с Клейва.
Друзила ровеше из сандъка с картите, Ливи и Тай седяха на масата, разгърнали още карти, а Тави си играеше под нея с няколко пластмасови войничета.
- Можеш ли да кажеш дали Джулиън е добре? - Ливи подпря брадичка на ръката си и погледна разтревожено към Ема. - Нали се сещаш, как се чувства...
Ема поклати глава.
- Парабатайската връзка не работи точно така. Искам да кажа, мога да усетя, когато е пострадал физически, не толкова емоциите му.
Ливи въздъхна.
- Страхотно би било да си имам парабатай.
- Не виждам какво пък толкова му е страхотното - обади се Тай.
- Някой, който винаги ще те подкрепя - не отстъпваше Ливи. - Някой, който винаги ще те защитава.
- Аз и без това ще го правя за теб. - Тай придърпа една карта към себе си. Двамата и преди бяха водили този спор - Ема го бе чувала в различни вариации поне половин дузина пъти.
- Не всеки е създаден за парабатайска връзка - каза тя. За миг й се прииска да можеше да го обясни както трябва: как това, да обичаш някого повече от самия себе си, ти дава сила и кураж; как да се видиш отразен в очите на своя парабатай означава да видиш своето най-добро аз; как в най-добрите случаи да се биеш до своя парабатай бе, като да свирите в хармония, музиката на всеки от двамата - допълваща съвършено тази на другия.
- Да имаш някой, който се е зарекъл да те брани от опасност - продължаваше Ливи, а очите й грееха. - Някой, който би бръкнал в огъня заради теб.
За миг Ема си спомни какво й бе разказал Джем - как неговият парабатай, Уил, бе бръкнал в огъня, за да извади пакет с лекарство, което можело да спаси живота на Джем. Май щеше да е по-добре да не беше споделила тази история с Ливи.
- Във филмите Уотсън се хвърля пред Шерлок, когато някой стреля с пистолет - замислено каза Тай. - То е като парабатайска връзка.
Ливи изглеждаше мъничко надхитрена и на Ема й дожаля за нея. Ако кажеше, че не е същото като парабатайска връзка, Тай щеше да продължи да спори. Ако се съгласеше с него, той щеше да изтъкне, че не е нужно да бъдеш нечий парабатай, за да се хвърлиш пред него, когато има опасност! Не че Тай грешеше, но Ема разбираше желанието на Ливи двамата с близнака й да станат парабатай. Да бъде сигурна, че той винаги ще бъде до нея.
- Намерих я! - оповести Друзила изведнъж и се изправи, стиснала дълъг пергамент. Ливи се отказа от спора за napaбатаите и отиде да й помогне да го донесе до масата.
В една прозрачна купа в средата на масата имаше купчинка морско стъкло, събрано през годините от семейство Блекторн - млечносини, зелени, медни и червени късчета, Ема и Тай използваха няколко сини парченца, за да затиснат крайчетата на картата с лей-линиите.
Тави, който междувременно се бе настанил в единия край на масата, се залови да подрежда останалите парченца морско стъкло по цвят. Ема го остави да се занимава - и без това не знаеше как иначе да му отвлече вниманието.
- Лей-линии - каза тя и плъзна показалец по дългите черни линии. Картата беше на Лос Анджелис и вероятно датираше някъде от около 40-те години на двайсети век, Под лей-линиите се виждаха различни забележителности: „Кръстопътя на света" в Холивуд, сградата „Бълокс" на булевард „Уилшър", въженото влакче на Бънкър Хил, кеят Санта Моника, неизменяемата извивка на брега и океана.
- Всички тела са били захвърлени върху лей-линии. Ала според Магнус има места, където различните линии се събират.
- Какво общо има това? - попита Ливи, прагматична както винаги.
- Не знам, но съм сигурна, че не би го споменал, ако нямаше някаква връзка. Предполагам, че мястото, където се събират, притежава особено силна магия.
Тай се зае с картата с удвоена енергия. В този миг се появи Кристина и даде знак на Ема, че иска да говори с нея.
Ема стана от масата и отиде при нея до машината за кафе край прозореца. Машината работеше с магическа светлина, което означаваше, че винаги има кафе, макар че то невинаги беше хубаво.