- Не бях сигурен какво представляват някои от тях -призна си Марк. - Дрехите бяха много полезни. Черният метален предмет...
- Това беше моят микроскоп. - Тай погледна към Джулиън, търсейки одобрение. - Помислих си, че може да ти хареса.
Джулиън се облегна на масата. Не попита Тай защо му бе на Марк микроскоп, просто се усмихна с леко кривата си нежна усмивка.
- Било е много мило от твоя страна, Тай.
- Тиберий иска да стане детектив - обясни Ливи на Марк. - Като Шерлок Холмс.
Марк придоби объркано изражение.
- Това някой, когото познаваме ли е? Магьосник може би?
- Герой от книга - обясни Дру през смях.
- Имам всички книги за Шерлок Холмс - каза Тай. - Знам всички истории. Има петдесет и шест разказа и четири романа. Мога да ти разкажа, ако искаш. И ще ти покажа как се използва микроскопът.
- Струва ми се, че го намазах с масло - призна си Марк позасрамено. - Не си спомних, че е научен инструмент.
Ема хвърли притеснен поглед към Тай - той много си пазеше вещите и понякога ужасно се разстройваше, ако някой ги докоснеше или преместеше. Само че сега изобщо не изглеждаше ядосан. Нещо в откровеността на Марк очевидно му доставяше истинско удоволствие, така както понякога му доставяше удоволствие необичайната кръв на някой демон или пък жизненият цикъл на пчелите.
Марк бе нарязал ябълката на парченца и ги ядеше бавно, като човек, свикнал да прави така, че храната да му стигне за възможно най-дълго време. Беше много слаб, по-слаб, отколкото бе нормално за ловец на сенки на неговата възраст - ловците на сенки обикновено биваха насърчавани да се хранят и тренират, трупайки мускули и издръжливост. Благодарение на жестоките физически тренировки повечето ловци на сенки бяха жилави или яки, макар че Друзила бе по-закръглена, нещо, което я притесняваше все повече, колкото повече порастваше. На Ема винаги й ставаше мъчно при вида на червенината, разливаща се по бузите на Дру, когато бойното облекло, предвидено за момичета на нейните години, не й станеше.
- Чух ви да говорите за срещащи се лей-линии. - Mapк пристъпи към останалите, предпазливо, сякаш не бе сигурен дали е добре дошъл. Очите му се вдигнаха и за учудване на Ема, погледнаха към Кристина. - Там, където лей-линии те се събират, може да се извършват черни магии, без да бъдат забелязани. Елфите знаят много за лей-линиите и често ги използват. - Върхът на стрелата проблесна около врат му, когато се наведе, за да разгледа картата на масата.
- Това е карта на лей-линиите в Лос Анджелис - обясни Кристина. - Всички тела са били намерени върху тях.
- Не е така. - Марк се наведе още по-ниско.
- Не, тя е права. - Тай се намръщи. - Това е карта на лей-линиите и всички тела са били захвърлени върху тях.
- Само че картата не е вярна - обясни Марк. - Линиите не са точни, нито пък местата, където се срещат. - Дългопръстата му десница докосна кръга, който Тай беш очертал. - Това изобщо не е вярно. Кой е съставил тази карта?
Джулиън се приближи до масата и за миг той и брат му застанаха рамо до рамо, косите им, светла и тъмна, бяха в ярък контраст.
- Предполагам, че е картата на Института.
- Извадихме я от сандъка - каза Ема, привеждайки се над нея от другата страна на масата. - Където стоят останалите карти.
- Е, някой я е подправил - заяви Марк. - Ще се нуждаем от истинска карта.
- Вероятно Даяна ще успее да ни намери такава. - Джулиън взе молив и някакъв бележник. - Или пък бихме могли да попитаме Магнус.
- Или да проверим на Пазара на сенките - предложи Ема и се ухили без капчица угризение, виждайки погледа, който Джулиън й отправи. - Просто идея.
Марк погледна към брат си, а после и към останалите, видимо притеснен.
- Това полезно ли беше? Може би не биваше да го казвам?
- Сигурен ли си? - попита Тай, местейки поглед между брат си и картата; откритото му изражение приличаше на широко отворена врата. - Че не е вярна?
Марк кимна.
- В такъв случай е полезно - заяви Тай. - Можехме да изгубим цели дни с невярна карта. Дори повече.
Марк изпусна дъха си с облекчение. Джулиън сложи ръка на гърба му, лицата на Ливи и Дру грейнаха. Тави ги гледаше изпод масата с неприкрито любопитство. Ема хвърли поглед към Кристина. Семейство Блекторн изглеждаше свързано от някаква невидима сила; в този момент бе така очевидно, че те са едно семейство, че Ема нямаше нищо против двете с Кристина да гледат отстрани.
- Бих могъл да се опитам да я поправя - предложи Марк. -Но не знам дали притежавам нужното умение. Хелън... Хелън би могла да го направи. - Той погледна към Джулиън. - Знам, че е женена и далеч от тук, но... предполагам, че ще се върне за това? И за да ме види?