- Няма да се нарани - увери го Джулиън.
- Искам да отида в студиото - каза Тави. - Повече не искам тук.
Джулиън се поколеба, а после кимна. Студиото бе място, в което често водеше Тави, когато беше уплашен - боите, картоните и дори четките му действаха успокояващо.
- Да вървим в студиото - каза той. - В кухнята има от пицата, ако някой иска, и сандвичи, и...
- Не се тревожи, Джулс. - Ливи се беше настанила на масата до своя близнак, който се беше навел над картата, стиснал устни. - Ще се оправим с вечерята. Всичко ще е наред.
- Ще ти донеса нещо за хапване - обади се Ема. - На Тави също.
Благодаря, оформи Джулиън беззвучно и тръгна към вратата. Преди да стигне до нея обаче, Тай, който не бе проговорил, откакто Марк бе излязъл, се обади:
- Няма да го накажеш, нали? - попита той. Въженцето беше опънато около пръстите на лявата му ръка.
Джулиън се обърна, видимо изненадан.
- Да накажа Марк? За какво?
- За нещата, които каза. - Изчервен, Тай бавно развиваше въженцето, което се плъзгаше между пръстите му. През годините, в които бе наблюдавал брат си, мъчейки се да се научи, Джулиън се бе убедил, че когато става дума за звуци и светлини, Тай е много по-чувствителен от повечето хора. Ала когато ставаше дума за докосване, то го запленяваше. Ето как Джулиън бе започнал да му прави играчки и занимания, с които да отклонява вниманието му - след като го беше виждал да прекарва часове наред, изследвайки къс коприна или шкурка, извивките на мидени черупки и грапавината на скали. - Те бяха верни... Беше истина. Той ни каза истината и ни помогна с разследването. Не бива да бъде наказан за това.
- Разбира се, че не - увери го Джулиън. - Никой от нас няма да го накаже.
- Не е виновен, че не разбира всичко - продължи Тай. -Или че нещата му идват в повече. Вината не е негова.
- Тай-Тай - обади се Ливи. Това беше прякорът на Ема за него, когато беше бебе, и останалите от семейството също бяха започнали да го наричат така. Ливи посегна да потърка рамото му. - Всичко ще бъде наред.
- Не искам Марк отново да си тръгне - каза Тай. - Разбираш ли, Джулиън?
Ема видя как товарът на това, отговорността за него, легна върху плещите на Джулиън.
- Разбирам, Тай.
15
В иберийския и южноамериканския фолклор - пакостливо, подобно на гном създание, обитаващо къщите. - Б. пр.
8. От облака слязъл среднощ
Ема отвори вратата на студиото, внимавайки да не разлее двете препълнени купи със супа, които носеше.
Студиото се състоеше от две стаи - една, която Джулиън позволяваше на останалите да видят, и друга, в която не допускаше никого. Майка му, Елеонор, беше използвала по-голямото помещение като студио, а по-малкото - като тъмна стаичка, в която бе проявявала фотографии. Тай нерядко питаше дали химикалите и уредите за проявяване все още работят и дали би могъл да ги използва.
Ала втората стая в студиото бе единственото, по отношение на което Джулиън не отстъпваше пред желанията на по-малките си братя и сестри, нито предлагаше да се откаже от своето заради тях. Боядисаната в черно врата си оставаше затворена и никой, дори Ема, не беше допускан вътре.
Не че тя би го помолила за това. Джулиън нямаше почти никакво лично пространство и тя не искаше да го лишава от малкото, което бе успял да си отмъкне.
Основното помещение на студиото беше красиво. Две от стените бяха от стъкло; едната гледаше към океана, другата - към пустинята. Останалите две бяха боядисани в кремав сивкавокафеникав цвят и украсени с платната на майката на Джулиън, абстрактни картини в ярки багри.
Джулс стоеше до гранитния остров в средата, върху който бяха разпилени листове, кутии с акварели и тубички бои с поетични имена: ализариново червено, карминово алено, кадмиево оранжево, ултрамариново синьо.
Той допря пръст до устните си и хвърли поглед настрани. Тави се беше настанил пред един малък статив, въоръжен с кутия нетоксични бои, и цапаше смело по голям лист амба-лажна хартия, видимо доволен от пъстроцветното си творение. В кестенявите му къдрици имаше оранжева боя.
- Тъкмо го успокоих - каза Джулиън, докато Ема се приближаваше и оставяше купичките на плота. - Какво става? Някой разговаря ли с Марк?
- Вратата му все още е заключена - отвърна Ема. - Останалите са в библиотеката. - Тя побутна една от купите към него. - Хапни си. Кристина я направи. Пилешка супа с тортиля. Каза обаче, че нямаме подходящите люти чушки.