Джулиън взе една от купичките и като коленичи, я постави до Тави. Брат му вдигна очи и примига при вида на Ема, сякаш едва сега я беше забелязал.
- Джулс показа ли ти рисунките? - попита той. Синя боя се беше присъединила към оранжевото и жълтото в косата му. Приличаше на залез.
- Какви рисунки? - попита Ема, когато Джулиън се изправи.
- Онези с нас. Картите.
Ема повдигна вежди срещу Джулс.
- Какви карти?
Той се изчерви.
- Портрети. Нарисувах ги в стил Райдър-Уейт, като картите Tapo.
- Мунданското таро? - учуди се Ема, докато Джулиън посягаше към папката с картините си. Ловците на сенки обикновено избягваха предметите, свързани със суеверията на мунданите: хиромантия, астрология, кристални кълба, карти Tapo. Не им беше забранено да ги притежават или докосват, но те обикновено се свързаха със съмнителни особи, занимаващи се със съмнителни магии, като Джони Рук.
- Направих някои промени - обясни Джулиън и отвори папката, при което листовете в нея изпърпориха, разкривайки колоритни илюстрации. Ливи със сабя и развята коса, а под нея имаше надпис
ЗАЩИТНИЧКАТА.
Както винаги, рисунките на Джулиън й говореха, докосваха се до сърцето й, изпълваха я с усещането, че знае точно какво бе изпитвал, докато ги бе рисувал. Гледайки образа на Ливи, Ема почувства прилив на възхищение, обич, страх да не я загуби. Джулиън никога не би го изрекъл на глас, но Ема подозираше, че да гледа как Ливи и Тай порастват сигурно бе доста страшно.
Тиберий също беше тук - в шепата му пърхаше нощна пеперуда, хубавото му лице бе наведено надолу, скрито от очите на наблюдаващия картината. Тази рисунка изпълни Ема с усещането за смесица от свирепа обич, интелигентност и уязвимост. Надписът под него гласеше
ГЕНИЯТ.
След това следваха
МЕЧТАТЕЛКАТА
(Дру, забила нос в някаква книга) и
НЕВИННИЯТ
- Тави по пижама, отпуснал сънлива главичка върху ръката си. Цветовете бяха топли, галещи, пълни с обич.
Тук беше и Марк - скръстил ръце на гърдите си, със сламеноруса коса и тениска, на която бяха нарисувани разперени крила. Върху всяко от крилата имаше око - едно златно и едно синьо. Около глезена му бе усукано въже, което излизаше от рамката на рисунката.
ЗАТВОРНИКЪТ,
пишеше отдолу.
Рамото на Джулс докосна това на Ема, докато тя се навеждаше, за да разгледа картината. Като всички рисунки на Джулиън, и тази сякаш й нашепваше безмълвно думи за загуба и скръб, и за години, които не можеш да си върнеш.
- Над това ли работеше в Англия? - попита тя.
- Да. Надявах се да довърша целия комплект. - Джулиън разчорли оплетените си кестеняви къдрици. - Май ще се наложи да променя надписа под тази на Марк. След като вече е свободен.
- Ако остане свободен. - Ема отмести рисунката на Марк настрани и видя, че следващият портрет е на Хелън, застанала насред плаващи ледове, светлата й коса беше скрита под плетена шапка.
РАЗДЕЛЕНАТА,
пишеше отдолу. Имаше още една карта, с надпис
ОТДАДЕНАТА,
за нейната съпруга, Ейлийн, чиято тъмна коса обрамчваше лицето й като облак. На ръката си носеше пръстена на семейство Блекторн. И накрая видя Артър, седнал зад бюрото си. Върху пода под него минаваше червена панделка с цвета на кръв. Нямаше надпис.
Джулиън се пресегна и ги прибра обратно в папката.
- Още не са готови.
- Ще има ли карта и за мен? - закачи го Ема. - Или са запазени само за членове на семейството?
- Защо не рисуваш Ема? - попита Тави и вдигна очи към брат си. - Никога не рисуваш Ема.
Ема видя как Джулиън се напрегна. Вярно беше. Той рядко рисуваше хора, а дори когато го правеше, много отдавна бе престанал да скицира Ема. За последно я беше рисувал за семейния портрет по случай сватбата на Ейлийн и Хелън.
- Добре ли си? - попита тя толкова тихо, че Тави да не чуе.
Джулиън изпусна тежко дъха си и повдигна клепачи, а напрегнатите му мускули се отпуснаха. Очите му срещнаха нейните и гневът, започнал да се надига в стомаха й, се изпари. Погледът му беше така открит, толкова уязвим.
- Съжалявам. Просто винаги съм си мислел, че когато се върне... когато Марк си дойде... той ще помогне. Ще поеме нещата, ще се погрижи за всичко. И през ум не ми е минавало, че ще се окаже още нещо, с което ще трябва да се справям.
Ема усети, че се връща назад към всички онези седмици, всички месеци, след като Марк бе отвлечен, а Хелън - отпратена надалеч, в които Джулиън се събуждаше, викайки по-големите си брат и сестра, които не бяха там, които никога вече нямаше да бъдат там. Спомни си паниката, заради която той отиваше със залитане в банята, за да повърне, нощите, в които го бе държала в прегръдките си върху студените плочки на пода, докато той трепереше, сякаш имаше треска.