На Ема й отне само миг, за да види Марк на празния покрив - седеше, провесил крака от ръба, загледан в океана.
Приближи се до него, а светлите й плитки се развяваха около лицето й. Тя ги отметна нетърпеливо, чудейки се дали Марк нарочно не я поглежда, или наистина не я беше усетил. Спря на няколко крачки от него, спомнила си как се беше нахвърлил на Джулиън.
- Марк - повика го и той бавно обърна глава.
На лунната светлина изглеждаше черно-бял; невъзможно бе да се види, че очите му имат различен цвят.
- Ема Карстерс.
Цялото й име. Не беше особено обещаващо начало. Ема скръсти ръце на гърдите си.
- Трябва да се прибереш - заяви тя. - Плашиш семейството си и разстройваш Джулс.
- Джулс - повтори той предпазливо.
- Джулиън. Твоя брат.
- Искам да говоря със сестра ми - каза Марк. - Искам да говоря с Хелън.
- Добре - отвърна Ема. - Можеш да говориш с нея, когато поискаш. Може да й се обадиш или да я помолим тя да ти се обади, можем да използваме и скайп, ако предпочиташ. Щяхме да ти го кажем и по-рано, ако не ни се беше разкрещял.
- Скайп? - Марк я погледна така, сякаш й бяха пораснали още няколко глави.
- Нещо по компютрите. Тай разбира от това. Ще можеш да я виждаш, докато говориш с нея.
- Като кристалните кълба на феите?
- Нещо подобно. - Ема дойде малко по-близо, сякаш се опитваше да се приближи до диво животно и се боеше да не го подплаши. - Ще слезеш ли в къщата?
- Тук ми харесва повече. Мъртвият въздух там вътре ме задушава, смазва ме тежестта на тази огромна постройка. Покрив и греди, и стъкло, и камъни. Как живеете по този начин?
- Ти го правеше без проблем цели шестнайсет години.
- Почти не си го спомням. Прилича ми на някакъв сън. -Той отново погледна към океана. - Толкова много вода. Виждам я и погледът ми прониква през нея. Виждам демоните под вълните. Виждам го и не ми се струва истинско.
Това бе нещо, което Ема можеше да разбере. Именно морето бе отнесло телата на родителите й, а после ги бе върнало смазани и празни. От докладите за случилото се знаеше, че са били мъртви, когато са ги хвърлили във водата, ала това не помагаше. Спомни си думите от едно стихотворение, което някога бе чула от Артър: „Шурти вода и горди кораби потъват там, гдето чака ги дълбока смърт".
Ето какво представляваше за нея морето отвъд вълните. Спотаена дълбока смърт.
- В царството на феите не може да няма вода - каза тя.
- Не и море. И водата никога не стига. Понякога Дивият лов язди дни наред без капчица вода. Едва когато сме на път да изгубим съзнание, чак тогава Гуин ни позволява да спрем и да утолим жаждата си. В дивите земи на елфите има чешми, ала от тях тече кръв.
- „Защото всяка капка кръв, пролята на земята, тече в потоците на таз страна" - изрецитира Ема. - Не предполагах, че е буквално.
- Не предполагах, че знаеш древните стихове. - За първи път, откакто се бе върнал, Марк я погледна с искрен интерес.
- Всички в семейството се опитват да научат колкото се може повече за феите - обясни Ема, присядайки до него. -Откакто се завърнахме от Тъмната война, Даяна ни обучава и дори малките искат да знаят за тях. Заради теб.
- Едва ли е най-популярната част от нефилимската образователна програма - подхвърли Марк. - Като се има предвид най-новата ни история.
- Не си ти виновен за това, което Клейвът мисли за елфите. Ти си ловец на сенки и нямаше нищо общо с предателството.
- Аз съм ловец на сенки - съгласи се Марк. - Но освен това във вените ми има и елфическа кръв, както и в тези на сестра ми. Майка ми бе лейди Нериса. Тя е умряла, след като съм се родил, и тъй като нямало кой да ни отгледа, двамата с Хелън сме били върнати на баща ни. Тя обаче е била от благородно потекло, част от най-висшата класа на феите.
- В Лова отнасяха ли се по-добре с теб заради нея?
Марк поклати глава.
- Мисля, че според тях баща ми е отговорен за нейната смърт. Разбил сърцето й, когато си тръгнал. Това не ги предразположи към мен. - Той прибра кичур светла коса зад ухото си. - Нищо от онова, което елфите причиниха на тялото и на ума ми, не може да се мери по жестокост с мига, в който научих, че Клейвът няма да се опита да ме открие. Че няма да изпратят някой да ме спаси. Джейс ми каза, когато се срещнахме в царството на феите, да „им покажа от какво тесто са замесени ловците на сенки". Ала от какво тесто са замесени ловците на сенки, ако изоставят своите събратя?