- На света има и други ловци на сенки освен Съвета - отвърна Ема. - Мнозина нефилими смятаха, че с теб постъпиха несправедливо. А Джулиън никога не се отказа от опитите си да накара Клейва да промени решението си. - Ема понечи да докосне ръката му, но после се отказа. У Марк все още имаше нещо диво; би било, като да се опита да погали леопард. - Ще видиш това сега, когато си си вкъщи.
- Вкъщи ли съм си? - Марк поклати глава като куче, отърсващо се от вода. - Може би не бях справедлив с брат ми. Може би не трябваше да избухвам. Чувствам се като... като в сън. Струва ми се, че са минали седмици, откакто те дойдоха при мен и ми казаха, че ще се върна в света.
- Казаха ли ти, че ще си дойдеш у дома?
- Не. Казаха ми, че трябва да напусна Лова. Че кралят на тъмните феи е наредил така. Смъкнаха ме от коня и ми завързаха ръцете. Яздихме дни наред. Дадоха ми да пия нещо, от което започнах да халюцинирам и да виждам неща, които ги няма. - Марк сведе очи към ръцете си. - Направиха го, за да не мога да открия обратния път, но ми се ще да не го бяха сторили. Ще ми се да се бях завърнал у дома такъв, какъвто бях в продължение на години - способен член на Дивия лов. Ще ми се братята и сестрите ми да ме бяха видели гордо изправен, а не пълзящ от страх.
- Сега наистина изглеждаш много различен - каза Ема и действително беше така. Приличаше на човек, събудил се след стогодишен сън, отърсил праха на вековни сънища от бе си. Преди беше ужасен, сега ръцете му бяха сигурни, а изражението - сериозно.
Внезапно по устните му пробяга суха усмивка.
- Когато ми наредиха да се разкрия в светилището, мислех, че това е поредният сън.
- Хубав сън?
Марк се поколеба, а после поклати глава.
- В началото, когато откажех да се подчиня, те ми изпращаха сънища, ужаси, видения, в които семейството ми умираше. Мислех, че именно това ще видя отново. Боях се до смърт, и не заради себе си, а за Джулиън.
- Ала сега вече знаеш, че не е сън. Виждаш семейството си, дома си...
- Ема. Престани. - Той стисна очи, сякаш пронизан от болка. - На теб мога да го кажа, защото в твоите вени не тече кръвта на семейство Блекторн. Години наред живях в царството на елфите, а това е място, където кръвта на смъртните се превръща в огън. Място на красота и ужас, каквито тук не можем да си представим. Яздих заедно с Дивия лов. Проправих си пътека на свобода сред звездите и надбягах вятъра. А сега от мен се очаква отново да тръгна по земята.
- Мястото ти е там, където те обичат - отвърна Ема. Чувала го бе от баща си и наистина го вярваше. Нейното място беше тук, защото Джулс и децата я обичаха. - Обичан ли си в царството на елфите?
Над очите на Марк падна сянка, като завеси, спуснати в тъмна стая.
- Исках да ти кажа... Съжалявам за родителите ти.
Ема зачака познатия прилив на задушаващ гняв, който я изпълваше всеки път щом някой друг освен Джулс споменеше родителите й, ала той не последва. Имаше нещо в начина, по който Марк го бе изрекъл, нещо в причудливата смесица от официална елфическа реч и искрено съжаление, което й се стори странно успокояващо.
- А аз съжалявам за баща ти - отвърна тя.
- Видях как го превръщат - каза Марк. - Но не и как загива в Тъмната война. Надявам се, че не е страдал.
Ема усети как по гръбнака й пробягва вълна на изумление. Нима не знаеше как е загинал баща му? Нима не му бяха казали?
- Той... - започна. - Случи се в битка. Стана много бързо.
- Ти си го видяла?
Ема се изправи.
- Става късно - заяви тя. - Най-добре да си лягаме.
Марк вдигна необикновените си очи към нея.
- Не искаш да спиш - каза той и изведнъж й се стори див като звездите или пустинята, като всички неопитомени неща в природата. - Ти открай време обичаш приключенията, Ема, и не мисля, че това се е променило, нали? Въпреки че си свързана с моя прекалено предпазлив по-малък брат?
- Джулиън не е прекалено предпазлив - отвърна Ема сърдито. - Той е отговорен.
- Нима има разлика?
Ема вдигна очи към луната, преди отново да го погледне.
- Какво предлагаш?
- Хрумна ми, докато гледах океана. Може би ще успея да открия средоточието на лей-линиите. Виждал съм подобни места и преди, докато бях с Лова. От тях се излъчва енергия, която елфите са в състояние да доловят.
- Какво? Но как...
- Ще ти покажа. Нека го потърсим заедно. Защо да чакаме? Разследването е спешно, нали? Трябва да открием убиеца.
В гърдите на Ема се надигнаха вълнение и неудържим копнеж; трябваше да положи усилие, за да не допусне да се изпише върху лицето й колко отчаяно искаше, нуждаеше се да знае, да направи следващата крачка, да се хвърли в издирването, в битка, в намирането на отговори.