Дъхът на Ема секна, моторът подскочи под нея и тя изпусна дръжките, и ето че се носеха стремглаво надолу.
Марк изкрещя, когато прелетяха покрай разбиващите се вълни, носейки се към брега. Пръстите на Ема откриха дръжките и отново се вкопчиха в тях, само миг преди предното колело да докосне пясъка, а после мотоциклетът се издигна нагоре, профуча над плажа и мина над магистралата под тях.
До ушите й достигна смехът на Марк. Беше див звук и в него Ема долови ехото на Лова, рев на рогове и тътен на копита. Тя вдъхваше дълбоко хладния свеж въздух; косата й се развяваше зад нея, не съществуваха никакви правила. Беше свободна.
- Ето че се доказа, Ема - каза Марк. - Достойна си да яздиш заедно с Гуин, ако поискаш.
- Дивият лов не допуска жени в редиците си - напомни му тя и вятърът изтръгна думите от устата й.
- Какви глупаци. Жените са много по-пламенни от мъжете. - Марк посочи към брега и хребета на планината. - Карай натам. Ще те заведа на мястото, където се събират линиите.
9. Земя, окръжена от морски вълни
Нищо чудно, че Джейс Херондейл изобщо не се беше поколебал да лети с мотоциклет, помисли си Ема. От него светът се разкриваше по съвсем различен начин. Двамата с Марк се носеха на север над магистралата, прелитайки над имения с огромни басейни, надвиснали над океана, замъци, долепени до каньони и скали, а веднъж дори се спуснаха по-ниско, за да видят партито в един заден двор, украсен с пъстроцветни фенери.
Марк я насочваше, като я докосваше лекичко по китките - вятърът бе прекалено силен, за да може да чуе гласа му. Минаха покрай едно заведение за морска храна; то бе отворено и през нощта и от прозорците струяха музика и светлина. Ема, която бе идвала в него, си спомни как седи на една от дървените маси за пикник заедно с Джулс и похапва пържени стриди със сос тартар. Пред ресторанта бяха паркирани десетки мотори „Харли Дейвидсън", но Ема се съмняваше, че някой от тях може да лети.
Тя се усмихна широко, опиянена от височината и студения въздух.
Марк докосна дясната й китка. Равен пясъчен участък се отделяше от плажа и поемаше към близките канари. Ема изправи мотоциклета, така че застанаха почти вертикално, докато изкачваха билото на една скала. Прехвърлиха върха, прелитайки на по-малко от метър от него, и се стрелнаха напред, а гумите докоснаха връхчетата на магарешките бодили, които растяха между високата трева.
Пред тях се издигна гранитно възвишение, куполовиден хълм навръх канарите. Ема се облегна назад, готвейки се да натисне газта, ала Марк се пресегна покрай нея и гласът му отекна в ушите й:
- Спри! Спри!
Мотоциклетът забуксува, подмина шубраците, издигащи се по ръба на скалите, и се закова на място. Около ниския гранитен хълм пред тях растеше трева, утъпкана тук-там, сякаш някой бе минавал оттук; в далечината вдясно от нея Ема забеляза очертанията на черен път, спускащ се с криво-личене към магистралата.
Двамата с Марк слязоха от мотора и за миг останаха така; морето проблясваше в далечината, хълмът се издигаше тъмен пред тях.
- Караш прекалено бързо - подхвърли Марк.
Ема изсумтя и провери дали Кортана е препасан сигурно през гърдите й.
- Звучиш като Джулиън.
- Това ми достави удоволствие - продължи Марк и застана до нея. - Стори ми се, че отново препускам с Лова, и вкусих кръвта на небето.
- Сега звучиш като Джулиън надрусан - измърмори Ема и се огледа наоколо. - Къде сме? Тук ли се събират лей-линиите?
- Ето там. - Марк посочи един тъмен отвор в скалите.
Докато отиваха към него, Ема се пресегна и докосна дръжката на Кортана. В това място имаше нещо, от което я побиваха тръпки - може и да бе просто могъществото на лей-линиите, ала когато се приближиха до пещерата и косъмчетата на врата й настръхнаха, Ема си помисли, че едва ли бе само това.
- Тревата е равна. - Тя посочи мястото около пещерата. -Изпотъпкана. Някой е минал оттук. Повече от един. Ала на пътя няма пресни следи от гуми.
Марк се огледа наоколо, отметнал глава назад, като вълк, душещ въздуха. Краката му бяха боси, ала коравата земя, тръните и острите скали, които се подаваха между тревата, като че ли изобщо не му пречеха.
Изведнъж се разнесе пронизителен звук - телефонът на Ема звънеше. „Джулс", помисли си тя и го извади от джоба си.