И се вкамени. Един от демоните бе вдигнал мотоциклета между предните си крака. Ема би могла да се закълне, че създанието се хили насреща й, триъгълната му глава зейна, разкривайки няколко редици остри като игли зъби, докато покритите с шипове крака стиснаха мотоциклета и го разтрошиха. Разнесе се скърцане на метал, гумите се пръснаха и чудовището изцвърча ликуващо, когато машината стана на парчета, които полетяха по склона, отнасяйки със себе си надеждата на Ема за лесно бягство.
Тя изгледа мантида свирепо.
- Това беше наистина страхотно возило - процеди и като извади един нож от колана си, го хвърли.
Острието се заби в тялото на демона, зелена кръв рукна от устата на чудовището и разтърсвано от мощни спазми, то полетя след мотоциклета.
- Задник - промърмори Ема и се обърна към поляната.
Не обичаше да използва ножове за хвърляне в битка, най-вече защото бе малко вероятно да си ги получи обратно, след като убие някого. Оставаха й още три, серафимската й кама и Кортана.
Знаеше, че изобщо не са достатъчно, за да се справи с двете дузини мантиди, които пъплеха из тревата. Ала бяха всичко, с което разполагаше. Трябваше да свършат работа.
Откри Марк, който се беше покатерил на една издатина върху гранитния хълм и нанасяше удари под себе си, и се втурна към него. Избегна един крак, посегнал към нея, и го сряза с Кортана, без да престава да тича. Чу как мантидът изпищя от болка.
Един от по-високите демони протегна назъбените си предни крака към Марк, опитвайки се да го сграбчи. Ремиел се спусна яростно надолу и отсече главата му. Чудовището се свлече, а на негово място се появи друго и сключи челюсти около острието само за да политне назад, надавайки своя пронизителен писък. Беше смъртно ранено, ала отнасяше Ремиел със себе си - оръжие и мантид се свлякоха на земята в цвърчаща локва от демонска кръв и адамас.
Марк бе използвал всички оръжия, които Ема му беше дала. Поредният мантид замахна към него и той се залепи за гранита зад себе си. Сърцето на Ема се качи в гърлото й и тя се втурна напред, хвърли се върху стената, закатери се към Марк. Един огромен демон се надвеси над него със зейнала паст и той посегна към гърлото си, а Ема искаше да изкрещи, да му каже да се дръпне назад, да избяга.
Нещо проблесна между пръстите на Марк. Сребърна верижка, от която се полюшваше връх на стрела. Той замахна с него към главата на мантида и прониза изпъкналите му бели очи. Рукна гъста бяла течност и създанието залитна с писък назад в същия миг, в който Ема скочи на площадката и го съсече надве с Кортана.
Марк отново надяна верижката около врата си, а Ема изруга и тикна последната си серафимска кама в ръката му. Демонска кръв се стичаше по острието на Кортана и изгаряше кожата й, но тя стисна зъби, пренебрегвайки болката. Марк вдигна новото си оръжие.
- Дай му име - каза Ема задъхано и като извади един нож от колана си, го стисна в дясната си ръка; в лявата държеше Кортана.
Марк кимна.
- Рагуел - каза той и камата лумна в светлина. Мантидите изпищяха и се свиха, дръпвайки се назад от сиянието.
Ема скочи от скалата и се приземи, размахвайки Кортана и ножа около себе си като перките на хеликоптер. Въздухът се изпълни с писъци на насекоми, докато оръжията й поси-чаха хитин и демонска плът.
Светът сякаш беше забавил ход. Тя все още падаше. Разполагаше с всичкото време на света. Замахна първо с лявата, а после с дясната ръка, отделяйки глава от тяло, гърди от корем, сряза челюстите на два от демоните и ги остави да се давят в собствената си кръв. Преден крак се протегна към нея и тя го отсече с един замах на Кортана. Когато се приземи, телата на шест мантида се сгромолясаха с тъп звук на земята след нея и се изпариха.
Само предният крак остана да стърчи като някакъв странен кактус от земята. Другите мантиди я бяха наобиколили, съскайки и тракайки, но все още не нападаха. Изглеждаха нащрек, сякаш дори техните малки насекомови мозъчета си бяха дали сметка, че тя представлява опасност.
Единият от тях бе изгубил предния си крак.
Ема погледна към Марк, който все още стоеше на площадката... не че можеше да го вини - тя представляваше отлична фиксирана позиция, от която да се бие. Един мантид се стрелна към него, посягайки с остър крайник към гърдите му. Марк замахна с Рагуел и го прониза в корема. Демонът изрева и политна назад.