На ярката светлина от серафимската кама Ема видя как върху ризата на Марк избива алено-черна кръв.
- Марк - прошепна тя.
Той се завъртя изящно и камата му посече мантида надве. Демонът изчезна и в същия миг нощта изригна в светлина. По пътя се зададе кола и връхлетя на поляната. Позната червена тойота, чиито фарове разкъсаха мрака, обходиха поляната и осветиха мантидите.
Една фигура бе коленичила на покрива, опряла арбалет на рамото си.
Джулиън.
Колата се стрелна напред и Джулиън се изправи на крака и вдигна арбалета. Сложно оръжие бе той, арбалетът на Джулиън, способно да изстреля дъжд от стрели за съвсем кратко време. Той се обърна към демоните и изпрати първо една, а после и втора стрела в редиците им, носещ се на покрива на колата като сърфист по вълните, стъпил здраво, докато тойотата подскачаше по неравната земя.
В гърдите на Ема се надигна гордост. Хората често се държаха така, сякаш Джулиън не можеше да бъде воин само защото в ежедневния си живот бе мил, нежен с приятелите и семейството си.
Хората грешаха.
Всяка стрела намираше целта си, всяка от тях се забиваше в тялото на някой от демоните. Стрелите бяха подсилени с руни и пронизаните мантиди изригваха с беззвучни писъци.
Колата се носеше през поляната и зад волана Ема видя Кристина, стиснала челюст. Мантидите се пръснаха на всички страни, потъвайки в сенките. Кристина натисна газта и колата се вряза в няколко от тях, смачквайки ги на пихтия. Марк скочи от скалната площадка и довърши един потръпващ, разтърсван от конвулсии демон, като размаза с крак подобната му на наковалня глава. Демонът изчезна с влажен, лепкав звук, а Марк, чиято риза беше потъмняла от кръв, се свлече на колене. Серафимската кама се търкулна в тревата до него.
Колата спря рязко. Кристина тъкмо отваряше вратата откъм шофьора, когато един от мантидите изпълзя изпод гумите и се хвърли към Марк.
Джулиън изкрещя и скочи от колата. Демонът се надигна над Марк, който посегна към верижката около врата си...
Мощна вълна на енергия разтърси Ема, като прилив на кофеин - присъствието на Джулиън, което й вдъхваше сила.
Тя изтръгна отсечения крак от земята пред себе си и го метна. Той политна във въздуха, въртейки се като витло, и с тъп звук се удари в демона, посягащ към Марк. Създанието изпищя в агония и изчезна в облак от зелена кръв.
Марк отново се отпусна в тревата. Джулиън се надвеси над него със стили в ръка, а Ема се затича.
- Марк - каза той, когато Ема стигна при тях. - Марк, моля те...
- Не - изхриптя Марк и отблъсна ръката на брат си. -Никакви руни. - Надигна се на колене и се изправи, като се олюляваше. - Никакви руни, Джулиън. - Той се обърна към Ема. - Добре ли си?
- Добре съм - отвърна тя, прибирайки Кортана в ножницата си. Студът на битката се бе оттеглил, оставяйки я леко замаяна. На лунната светлина очите на Джулиън горяха със студен син цвят. Носеше бойно облекло, тъмната му коса беше разчорлена от вятъра, в десницата си стискаше арбалета.
Свободната му ръка докосна лицето на Ема и тя усети как погледът й се вдига към неговия. В зениците му виждаше нощното небе.
- Добре? - повтори той дрезгаво. - Та ти кървиш.
Свали ръка и наистина - пръстите му бяха поаленели.
Ема посегна към бузата си и почувства резката по кожата си, кръвта. Болката.
- Не бях усетила - каза, а после думите се изляха от устата й: - Как ни откри? Джулс, как разбра къде да дойдеш?
Преди Джулиън да успее да отговори, тойотата даде на заден ход с мощен рев, обърна и подкара към тях. Кристина се показа през прозореца; медальонът проблясваше около шията й.
- Vámonos18 - подкани ги тя. - Да се махаме. Тук е опасно.
- Демоните не са си отишли - съгласи се Марк. - Само се отдръпнаха.
Прав беше. Мракът около тях бе пълен с движещи се сенки. Тримата побързаха да се качат в колата, Ема седна до Кристина, а Джулиън и Марк - на задната седалка. Докато се отдалечаваха от пещерата, Ема бръкна в джоба на жилетката си.
Портфейлът все още беше там. Заля я облекчение. Беше в колата, с Джулиън до себе си и с улика в ръка. Всичко беше наред.
- Нуждаеш се от иратце - обади се Джулиън. - Марк...
- Дръж това нещо надалеч от мен - заяви брат му с нисък, напрегнат глас и изгледа сърдито Джулиън и стилито в ръката му. - Или ще скоча през прозореца на тази движеща се кола.
- Как ли пък не - каза Кристина със спокойния си мил глас и решително натисна бутона, заключващ всички врати в тойотата.
- Тече ти кръв - не отстъпваше Джулиън. - Из цялата кола.
Ема се обърна в седалката и ги погледна. Ризата на Марк беше изцапана с кръв, но той не изглеждаше така, сякаш изпитва болка. В очите му припламна раздразнение.