- Магията на Дивия лов е върху мен. Раните ми зарастват бързо. Не е нужно да се тревожиш. - Той вдигна тениската си и избърса кръвта от гърдите си; за миг Ема зърна бледа кожа, опъната върху корав стомах, и грапавите ръбове на стари белези.
- Добре, че се появихте - отбеляза тя и погледна първо Кристина, а после Джулиън. - Не знам как разбрахте какво става, но...
- Не сме - кратко заяви Джулиън. - След като ти затвори на Кристина, проверихме GPS-a на телефона ти и открихме, че сте тук. Стори ни се достатъчно странно, за да дойдем.
- Ала не знаехте, че сме в опасност - каза Ема. - Просто, че сме при средоточието.
Кристина я погледна изразително. Джулиън не каза нищо.
Ема разкопча жилетката си и я съблече, премествайки портфейла на Уелс в джоба на дънките си. Битките пораждаха нещо като вцепенение, в което не си даваше сметка за раните си и което й позволяваше да продължи. Сега обаче болката се обади и Ема потръпна, докато отделяше ръкава от кожата си. Рана от изгаряне с червено-черни ръбове се спускаше от лакътя до китката й.
Когато вдигна очи към огледалото за обратно виждане, видя, че Джулс също я бе забелязал.
- Можеш ли да отбиеш за малко, Кристина? - приведе се той напред.
Любезен, както винаги. Ема опита да му се усмихне в огледалото, ала той не гледаше към нея. Кристина отби от магистралата и спря на паркинга до заведението за морска храна, над което Ема и Марк бяха прелетели по-рано. Над паянтовата постройка имаше голям неонов знак с думите
ТРИЗЪБЕЦЪТ НА ПОСЕЙДОН.
Четиримата излязоха от колата. Мястото беше почти празно, с изключение на няколко маси, около които над чаши с кафе и чинии с пържени стриди бяха насядали шофьори на камиони и почиващи от близките къмпинги.
Кристина настоя да влезе вътре и да им поръча нещо за хапване и пийване и след кратък спор, останалите се съгласиха. Джулиън метна якето си на една маса, за да я запази.
- Отзад има душ на открито - каза той. - Там ще сме сами. Да вървим.
- Откъде знаеш? - попита Ема, докато заобикаляха постройката, но не получи отговор. Съвсем ясно усещаше гнева му, не само заради начина, по който я гледаше, но и заради буцата, заседнала под ребрата й.
Пътеката, която обикаляше заведението, ги изведе до открит участък, обграден от контейнери за боклук. Тук имаше масивен двоен умивалник от стомана и както беше обещал Джулс, голям душ, до който беше облегнато оборудване за сърф.
Марк прекоси пясъка, който ги делеше от душа, и завъртя кранчето.
- Почакай - започна Джулиън, - ще се...
От душа шурна вода и Марк подгизна само за миг. Той вдигна лице към струята така спокойно, сякаш го обливаше тропически дъжд, а не студена вода в мразовита нощ.
- ...намокриш - довърши Джулиън с въздишка и прокара ръце през оплетената си коса. Коса с цвета на шоколад, така си мислеше Ема, когато беше по-малка. Хората смятаха кестенявата коса за скучна, ала не беше така - в тази на Джулиън имаше златисти кичури и следи от бакър и кафе.
Ема отиде до умивалника и изплакна раната на ръката си, след което наплиска лицето и шията си с вода, за да отмие демонската кръв. Тя беше отровна - можеше да изгори кожата и човек определено трябваше да внимава да не му влезе в очите или устата.
Марк завъртя кранчето и излезе изпод душа. От тялото му се стичаше вода и Ема се зачуди дали не се чувства некомфортно - дънките и тениската му бяха залепнали за него, косата му лепнеше по врата.
Очите му срещнаха нейните. Студен син пламък и още по-студено злато. В тях Ема зърна необуздаността на Лова -празнотата и свободата на небесните простори. Побиха я тръпки.
Джулиън я изгледа пронизващо и каза нещо на Марк, който кимна и изчезна зад ъгъла на постройката.
Ема посегна да спре чешмата и потръпна - върху дланта й имаше рана от изгаряне. Понечи да извади стилито си.
- Недей - разнесе се гласът на Джулс и внезапно зад нея изникна топло присъствие. Тя стисна ръба на умивалника и затвори очи, усетила как за миг й се завива свят. Усещаше топлината на тялото му по гърба си, долавяше далечното му ухание на огън и карамфил. - Нека аз.
Целителните руни (всъщност всички руни), получени от твоя парабатай, действаха по-добре, усилени от магията на парабатайската връзка. Ема се обърна, опряла гръб в умивалника. Кожата и връхчетата на косата й бяха мокри. Беше настръхнала.
Тя протегна ръка. Джулиън обви пръсти около китката й и извади стилито си. Ема усещаше пътечката, която всеки от пръстите му, корави от мазолите по тях, загрубели от терпентина, оставяше върху чувствителната й кожа.