Отдръпна се, освобождавайки се нежно от ръцете му.
- Трябва да се върнем при Марк и Кристина - промълви. - Доста се забавихме.
Извърна се от него, но не преди да види как изражението му се затваря, като затръшната врата. Почувства го като мъчителна празнота в стомаха си, неопровержимото знание, че независимо колко демона беше убила тази нощ, смелостта й бе изневерила тъкмо когато най-много се нуждаеше от нея.
Когато се върнаха пред ресторанта, откриха Марк и Кристина, седнали върху една от масите за пикник, заобиколени от картонени кутии с пържени картофи, хлебчета с масло, пържени миди и тако с риба. Кристина държеше бутилка с лимонада и се усмихваше на нещо, което Марк бе казал.
Вятърът, долитащ откъм океана, беше изсушил косата на Марк и тя се развяваше около лицето му, подчертавайки колко много прилича на елф и колко малко - на нефилим.
- Марк тъкмо ми разказваше за битката при средоточието - обясни Кристина, когато Ема се покатери на масата и посегна да си вземе пържен картоф. Джулиън се качи при тях и си взе безалкохолно.
Ема се зае да разкаже случилото се от своята гледна точка - от откриването на пещерата и портфейла до битката с демоните.
- Те смачкаха мотоциклета на Марк, така че нямаше как да избягаме.
Марк придоби унил вид.
- Жребеца ти го няма вече, чини ми се - каза Ема. - Ще ти дадат ли друг?
- Надали - отвърна Марк. - Елфите не се славят с щедростта си.
Веждите на Джулиън подскочиха.
- „Чини ми се"?
- Какво да ти кажа - сви рамене Ема. - Заразително е.
Кристина протегна ръка.
- Дайте да видим какво сте открили. След като пожертвахте толкова много, за да се сдобиете с него.
Ема извади портфейла от джоба си и той обиколи всички около масата. След това обърна телефона си към тях и им показа снимките, които бе направила в пещерата със стените, надраскани с причудливи езици.
- Гръцкия и латинския можем да преведем - каза тя, - но за останалите ще трябва да опитаме в библиотеката.
- Станли Уелс - заяви Джулиън, преглеждайки полуизгорелия портфейл. - Звучи ми познато.
- Когато се върнем, Тай и Ливи може да се опитат да открият кой е - каза Ема. - А ако намерим адреса му, бихме могли да отидем да видим дали няма да научим нещо от къщата му. Дали има причина да изберат точно него за жертвоприношение.
- Възможно è да ги избират случайно - предположи Джулиън.
- Не е случайно - обади се Марк, докато поднасяше бутилката към устата си, и всички замръзнаха.
- Какво? - попита Ема.
- Не всеки може да бъде използван за жертвоприношение в призоваваща магия - обясни Марк. - Не може да ги избират напълно случайно.
- В Дивия лов ви учат на черни магии? - учуди се Джулиън.
- Дивият лов е черна магия - отвърна Марк. - Кръгът в пещерата ми е познат. - Той докосна телефона на Ема. - Това е жертвен кръг. Некромантия. Могъществото на смъртта, впрегнато за осъществяването на някаква цел.
За миг всички се умълчаха. Студеният вятър рошеше влажната коса на Ема.
- Мантидите го пазеха - каза тя най-сетне. - Който и да е некромантът, не е искал никой да се натъкне на тайната церемониална пещера.
- Защото ще му трябва - добави Джулиън.
- Или на нея. Не само мъжете могат да бъдат магически серийни убийци.
- Имаш право - съгласи се Джулиън. - Така или иначе, наблизо няма друго място, където лей-линиите да се събират по този начин. Черна магия, извършена върху някоя лей-линия, вероятно би се появила на картата на Магнус... но дали същото важи и за магия, направена върху средоточието?
- Тя може да остане скрита от нефилимите - каза Марк. -Възможно е убиецът да извършва церемониалните убийства в средоточието...
- И да захвърля телата на друго място? - довърши Кристина. - Но защо? Защо не ги оставя в пещерата?
- Може би иска да бъдат намерени - предположи Марк. -Може би написаното върху тях е послание. Послание, което убиецът иска да изпрати.
- В такъв случай да го беше написал на език, който разбираме - промърмори Ема.
- Може би не е предназначено за нас - каза Марк.
- Средоточието трябва да бъде поставено под наблюдение - заяви Кристина. - Някой трябва да го следи. Тъй като няма друго средоточие, рано или късно, убиецът ще бъде принуден да се върне.
- Съгласен съм - каза Джулиън. - Ще се наложи да организираме нещо, което да ни предупреди.
- Утре, през деня - предложи Ема. - Мантидите не би трябвало да са активни...
Джулиън се разсмя.
- Знаеш ли какво е утре? Тестът.
Два пъти в годината Даяна бе задължена да ги изпитва върху някои основни неща (като рисуване на руни, езици и физическа подготовка) и да докладва на Клейва за техния напредък.