Да вървим (исп.). - Б. пр.
10. Тя беше дете
-Готово - заяви Даяна и метна спортния си сак, който изтрака върху кухненския плот.
Ема вдигна поглед. Двете с Кристина стояха до прозореца и проверяваха превръзките на ръцете й. Целителните руни на Джулиън се бяха погрижили за по-голямата част от нараняванията й, ала някои от местата, изгорени от демонската кръв, все още я наболяваха.
Ливи, Дру и Тави се бяха настанили около масата и се караха за шоколадовото мляко. Тай беше със слушалки и четеше, спокоен в своя собствен свят. Джулиън беше до печката и приготвяше препечени филийки, бекон и яйца... с изгорели парченца в тях, както Дру ги харесваше.
Даяна се приближи до чешмата и изплакна ръцете си. Беше по дънки и тениска, дрехите и лицето й бяха изцапани, косата й беше прибрана в стегнат кок.
- Погрижила си се средоточието да бъде под наблюдение? - попита Ема.
Даяна кимна и посегна към една кърпа, за да си избърше ръцете.
- Джулиън ми изпрати съобщение. Да не си мислеше, че ще допусна да се измъкнете от изпитите на Клейва?
Думите й бяха посрещнати със стонове.
- Да си го мисля, не - отвърна Ема. - Да се надявам, може би.
- Така или иначе, лично се погрижих - каза Даяна. - Ако някой влезе или излезе от онази пещера, ще получим обаждане по телефона на Института.
- А ако не сме си вкъщи? - попита Джулиън.
- Съобщения. - Даяна обърна гръб на мивката. - Аз, Джулиън и Ема ще получим есемеси.
- Защо не Артър? - попита Кристина. - Той няма ли мобилен телефон?
Доколкото Ема знаеше, нямаше, но Даяна не отговори.
- Има и още нещо - каза тя вместо това. - През нощта мястото се охранява от мантиди, но както знаете, денем демоните не са активни навън. Не понасят слънчевата светлина.
- Чудех се - подхвърли Ема. - Няма логика онзи, който стои зад всичко това, да остави средоточието без охрана през половината денонощие.
- И с основание се чудиш. - Тонът на Даяна беше неутрален; Ема безуспешно се опитваше да открие по лицето й дали все още е ядосана. - През деня входът на пещерата се запечатва. С очите си видях как щом слънцето изгря, той изчезна. Това не ми попречи да разположа магическите бариери и руните за наблюдение (направих ги вън от пещерата], но докато слънцето е на небето, никой не може да проникне в средоточието.
- Убийствата и захвърлянето на телата... всичко това се е случило през нощта - обади се Ливи. - Може би зад тях все пак стои демон?
Даяна въздъхна.
- Наистина не знаем. Кълна се в Ангела, трябва ми кафе.
Кристина побърза да й напълни една чаша, докато Даяна отръскваше пръстта от дрехите си и се мръщеше.
- Малкълм ли ти помогна? - попита Джулиън.
Даяна пое с благодарност чашата от Кристина и се усмихна.
- Достатъчно е да знаеш, че е направено - заяви тя. - Днес ви предстоят изпити, така че ще се видим в класната стая след закуска.
И тя излезе, вземайки сака и чашата със себе си. Дру се нацупи.
- Не мога да повярвам, че ще имаме часове. - Тя беше по дънки и тениска, върху която имаше крещящо лице и думите
КЪЩАТА НА УЖАСИТЕ НА ДОКТОР УЖАС.
- Намираме се насред важно разследване - обади се и Ливи. - Не би трябвало да се занимаваме с изпити.
- Това е истинско оскърбление - заяви Тай. - Аз съм оскърбен. - Беше свалил слушалките, ала едната му ръка беше под масата и Ема чуваше щракането на химикалка - нещо, което често бе правил, преди Джулиън да му изработи подобри начини за съсредоточаване, макар че и досега се случваше да прибегне до него, когато беше неспокоен.
Сред звуците на всеобщото недоволство телефонът на Ема иззвъня. Тя наведе очи и видя екрана да присветва.
КАМЕРЪН АШДАУН.
Джулиън я погледна за миг и отново се залови да разбърква яйцата. Носеше комбинация от бойно облекло, престилка и скъсана тениска, за която при други обстоятелства Ема би го закачила. Сега обаче тя се приближи до прозореца и вдигна телефона.
- Кам? Има ли нещо?
Ливи я погледна и извъртя очи, а после стана и се зае да разнася чинии между масата и печката. Останалите все още спореха, макар че Тави бе успял да се сдобие с шоколадовото мляко.
- Не се обаждам, за да те моля отново да се съберем, ако това си мислиш. - Гласът на Камерън, долетял от другия край на линията, накара Ема да си го представи: намръщен, с разрошена червена коса, каквато бе винаги сутрин.
- Добро утро и на теб - отвърна тя.
- Крадец на мляко - каза Дру на Тави и закрепи една препечена филийка върху главата му. Ема потисна усмивката си.
- Вчера отидох на Пазара на сенките - продължи Кам.