- Ау! Не те е срам!
- Чух разни слухове край сергията на Джони Рук. Ставаше дума за теб. Каза, че преди няколко дена сте се сдърпали. -Кам понижи глас: - Не бива да се срещаш с него извън Пазара, Ем.
Ема се облегна на стената. Кристина я погледна многозначително и се настани на масата при останалите; много скоро всички бяха заети да мажат филийки с масло и да похапват яйца.
- Знам, знам. Джони Рук е престъпник, който извършва престъпления. Вече ми дръпнаха тази лекция.
Кам звучеше подразнен.
- Някой друг спомена, че си пъхаш носа в нещо, което изобщо не ти влиза в работата. И че ако продължиш да го правиш, ще пострадаш. Не от ръката на този, който го каза. Посплаших го и той обясни, че говорел за някой друг. Че бил чул разни неща. В какво си се забъркала, Ема?
Джулиън все още беше до печката; по раменете му Ема бе сигурна, че слуша.
- Би могло да бъде какво ли не.
Камерън въздъхна.
- Е, добре, щом искаш да остроумничиш. Просто се тревожа за теб. Бъди внимателна.
- Винаги - отвърна тя и затвори.
Без да каже нищо, Джулиън й подаде чиния с яйца и Ема я пое, давайки си сметка, че всички я гледат. Постави чинията върху кухненския остров, настани се на един от столовете и заровичка с лъжица в закуската си.
- Е, добре - каза Ливи. - Ако никой друг няма да те попита, ще го направя аз. Какво беше това?
Ема вдигна глава, канейки се да отвърне подразнено, ала думите заседнаха в гърлото й.
Марк стоеше на прага. Напрежението от спречкването в библиотеката предишния ден като че ли отново се завърна и над кухнята се спусна дълбока тишина. Семейство Блекторн се взираха в брат си с широко отворени очи, Кристина бе приковала поглед в кафето си.
Марк изглеждаше... нормално. Носеше чиста синя тениска и тъмни дънки, които му бяха по мярка; около кръста си беше препасал колан за оръжия. Макар да беше празен, очевидно бе, че е нефилимски колан, с руни за ангелска сила и точност, издълбани върху кожата. Китките му бяха стегнати в бойни ръкавици.
Всички се взираха в него, Джулиън бе застинал с шпатулата във въздуха. Марк изпъна рамене и за миг Ема си помисли, че отново ще се поклони, както предишната нощ. Вместо това обаче той проговори:
- Извинявам се за миналата вечер. Не трябваше да обвинявам вас, моето семейство. Политиката на Клейва е сложна и често пъти е забулена в мрак, и вината не е ваша. С ваше позволение бих искал да започна отначало и да ви се представя.
- Но ние знаем кой си - каза Тай. Ливи се наведе и прошепна нещо в ухото му, докосвайки го по рамото. Тай отново погледна към Марк, очевидно все така объркан, но и изпълнен с очакване.
Марк пристъпи напред.
- Аз съм Марк Антъни Блекторн - заяви той. - Произхождам от горд и древен нефилимски род. Служих в Дивия лов в продължение на години, които не мога да изброя. Възседнал бял жребец, изтъкан от дим, аз се носех във въздуха, събирах телата на мъртвите и ги отнасях в царството на феите, където телата и кожата им подхранваха дивата земя. Не изпитвах вина, а навярно би трябвало. - Ръцете му, които до този миг бяха сключени зад гърба, се отпуснаха до тялото му. - Не знам къде е моето място, но ако ми позволите, ще се опитам да го открия тук.
Думите му бяха последвани от миг мълчание. Децата около масата бяха зяпнали, Ема стоеше с лъжица във въздуха, задържайки дъха си. Марк погледна към Джулс.
Джулиън се пресегна и разтърка задната част на тила си.
- Защо не седнеш, Марк - предложи той с леко дрезгав глас. - Ще ти приготвя яйца.
Марк мълча по време на цялата закуска, докато Джулиън, Ема и Кристина разказаха на останалите какво бяха открили предишната нощ. Ема сведе подробностите за нападението на мантидите до минимум - не искаше Тави да сънува кошмари.
Дадоха паспорта на Станли Уелс на Тай, който изглеждаше страшно развълнуван, че е получил улика, и обеща, че след изпитите ще направи пълно разследване на злощастния Станли. Тъй като Марк нямаше да полага изпити, Джулиън го попита дали е съгласен да наглежда Тави в библиотеката.
- Обещавам, че няма да нахраня някое дърво с него, както правят с непослушните деца в Двора на тъмните феи - увери го Марк.
- Какво облекчение - отвърна Джулиън сухо, а Марк се наведе към Тави, чиито очи блестяха.
- Ела с мен, мъниче. В библиотеката има книги, които като малък обичах и които си спомням и досега. Искаш ли да ти ги покажа?
Тави кимна и сложи ръчичката си в тази на Марк с пълно доверие и в този миг нещо пробяга през очите на Марк, мимолетен проблясък на емоция. Без да каже нито дума повече, той излезе от кухнята заедно с Тави.