Предупреждението на Камерън отекваше в главата на Ема до края на закуската, докато разчистваха след това и докато отиваха към класната стая, където Даяна ги очакваше с голяма купчина листове. Не можеше да прогони думите му от ума си, поради което се представи потресаващо зле на езиковите тестове, както и в запомнянето на различните класове демони и долноземци. Обърка Азазел с Асмодей, пургатски с ктхонийски и никси с пикси. Даяна й хвърляше яростни погледи, докато поправяше теста й с плътна червена химикалка.
Всички други изкараха високи оценки и Ема подозираше, че малкото грешки, които бе допуснал, Джулиън бе направил нарочно, та тя да се почувства по-добре.
Изпита благодарност, когато приключиха с писмената и устната част на тестовете. Направиха почивка за обяд, след което се преместиха в тренировъчната зала, която Даяна вече беше подготвила за изпита. Имаше мишени за мятане на ножове, мечове с различни размери, а в средата на стаята - голяма тренировъчна кукла с дървено тяло, няколко ръце, които можеше да се махат, и парцалена глава, натъпкана със слама, като на плашило.
Около куклата беше очертан кръг от черно-бял прах - каменна сол, смесена с пепел.
- Атакувайте от разстояние, внимателно и прецизно - каза Даяна. - Нарушите ли кръга от пепел, ще бъдете скъсани.
С тези думи тя се доближи до черната кутия на пода и натисна едно копче. Кутията беше радио и стаята в миг се изпълни с оглушителен неприятен шум. Звучеше така, сякаш някой бе записал разбесняла се тълпа, която крещеше и трошеше прозорци.
Ливи изглеждаше ужасена. Тай потръпна и си сложи слушалките.
- Отвличане на вниманието - обясни Даяна силно. - Трябва да се справите въпреки...
Преди да успее да довърши, на вратата се почука - беше Марк с нерешителен вид.
- Тави е зает с книжките си - каза той на Даяна, която намали леко шума, - а ти попита дали бих се присъединил към тази част от изпита. Реших, че би било най-добре да приема.
- Но Марк няма защо да бъде подлаган на теста - възрази Джулиън. - Не е, като да можем да изпратим резултатите му на Клейва.
- Резултатите на Кристина също няма защо да бъдат докладвани - отвърна Даяна, - ала тя въпреки това се включи. Искам да видя как ще се справи всеки от вас. Ако ще работите заедно, трябва да познавам нивото на всекиго от вас.
- Мога да се бия - заяви Марк, без да спомене, че предишната нощ се бе справил с мантидите без помощта на никакви нови руни. - Дивият лов се състои от воини.
- Така е, но те се бият различно от ловците на сенки. -Даяна посочи тренировъчната стая около тях, остриетата с руни, мечовете от адамас. - Това са оръжията на твоите събратя. - Тя отново се обърна към останалите. - Всеки трябва да си избере едно от тях.
При тези думи лицето на Марк стана безизразно, но той не каза нищо. Нито пък помръдна, когато останалите се разпръснаха: Ема отиде да вземе Кортана, Кристина - своите ножове пеперуда, Ливи - сабята си, а Дру - дълъг, тънък мизерикорд19. Джулиън си избра чифт чакрами - метателни звезди с остри ръбове.
Тай се държеше настрани и Ема не можеше да не се запита дали Даяна забеляза, че Ливи бе тази, която избра една кама за брат си и я пъхна в ръката му. Ема го беше виждала да хвърля ножове - справяше се добре, дори отлично, но само когато искаше. Когато не искаше, нищо не можеше да го помръдне.
- Джулиън - каза Даяна, усилвайки отново радиото. - Ти си пръв.
Джулиън пристъпи напред и замахна. Метателните звезди излетяха от ръцете му, въртейки се във въздуха като кръгове от светлина. Едната отсече дясната ръка на куклата, а другата - лявата, преди и двете да се забият в стената.
- Мишената ти не е убита - отбеляза Даяна. - Само без ръка.
- Именно - отвърна Джулиън. - За да мога да я разпитам. Или него, в случай че е демон.
- Добра стратегия. - Даяна се опита да потисне усмивката си, докато си записваше нещо в бележника. След това вдигна ръцете на куклата и ги закрепи на мястото им. - Ливи?
Ливи се справи с куклата с един замах на сабята си, без да престъпва обръча от пепел. Дру се представи сносно, като хвърли мизерикорда си, а Кристина отвори своите ножове и ги метна така, че върховете на всяко от остриетата потъна в главата на куклата там, където би трябвало да се намират очите й.
- Отвратително - обади се Ливи възхитено. - Харесва ми.
Кристина прибра ножовете си и намигна на Ема, която се беше покатерила някъде около средата на въжената стълба, стиснала Кортана в свободната си ръка.
- Ема? - Даяна изви глава нагоре. - Какво правиш?
Ема се хвърли от стълбата. Не беше същото като студената ярост на битката, ала докато политаше надолу, имаше един миг на свобода, който бе неподправена наслада, и най-сетне прогони раздразнението от предупреждението на Камерън. Приземи се върху манекена, стъпила здраво върху раменете му, и замахна, забивайки Кортана до дръжката. След това направи салто назад и се приземи на сантиметри от очертанията на кръга.