- Това си беше, за да се изфукаш - отбеляза Даяна, но върху устните й играеше усмивка, докато си отбелязваше нещо в бележника, преди отново да вдигне поглед. - Тиберий? Твой ред е.
Тай пристъпи към кръга. Бялата лента на слушалките изпъкваше върху черната му коса. Ема се сепна, когато си даде сметка, че на височина Тай бе колкото куклата. Тя често мислеше за него като за детето, което бе някога, ала той вече беше на петнайсет години, по-голям, отколкото бе тя, когато двамата с Джулиън станаха парабатай. Лицето му вече не беше лицето на малко момче. Мекотата бе отстъпила място на острота.
Тай вдигна камата.
- Тиберий - разнесе се глас откъм вратата. - Свали си слушалките.
Беше чичо Артър. Всички вдигнаха изненадани погледи -Артър рядко слизаше от тавана, а когато все пак го правеше, обикновено избягваше разговорите, храненията и какъвто и да било контакт. Странно бе да го видят застанал на прага като някакъв сив призрак: сив халат, сива набола брада, износен сив панталон. - Замърсяването от мунданската технология е навсякъде. В телефоните, които носите. Коли... в Лондонския институт нямахме коли. Компютъра, за който си мислите, че не знам. - Върху лицето му припламна странен гняв. - Няма да можеш да се хвърлиш в битка, носейки слушалки.
Изрече последната дума така, сякаш бе отровна. Даяна затвори очи.
- Тай - каза тя. - Свали ги.
Тай свали слушалките около врата си и потръпна, когато шумът от радиото изпълни ушите му.
- Тогава няма да мога да го направя.
- Значи, ще те скъсат - заяви Артър. - Трябва да бъде честно.
- Няма да бъде честно, ако не му е позволено да ги използва - намеси се Ема.
- Такива са условията на изпита. Всички трябва да го направите - каза Даяна. - Битките невинаги се случват при оптимални условия. Има шумове, кръв, неща, които отвличат вниманието...
- Аз няма да се бия - заяви Тай. - Не искам да бъда такъв ловец на сенки.
- Тиберий - настоя Артър рязко. - Прави, както ти казват.
Лицето на Тай се вкамени. Той вдигна ножа и го хвърли с преднамерена непохватност, но много силно. Оръжието се заби в черното пластмасово радио и го направи на парчета.
Възцари се тишина.
Тай сведе поглед към дясната си ръка - тя кървеше. Къс от строшеното радио бе отхвръкнало настрани и го бе порязало. Мръщейки се, той отиде до една от колоните. Ливи го проследи с нещастен поглед, а Джулиън понечи да тръгне след него, но Ема го улови за китката.
- Недей. Дай му минутка.
- Мой ред е - заяви Марк и Даяна се обърна изненадано към него.
Той вече бе тръгнал към манекена с решителна стъпка.
Отиде право до него, разпилявайки пепелта и солта под ботушите си.
- Марк - каза Даяна, - не трябва да...
Марк улови куклата и я издърпа към себе си, откъсвайки главата от тялото й. Около него се посипа слама. Той захвърли главата настрани, сграбчи двете ръце и ги изви, докато не ги строши. След това отстъпи назад, подпря крак в средата на дървеното туловище и натисна. Куклата се сгромоляса на пода с трясък.
„Би могло да бъде почти забавно - помисли си Ема, - ако не беше изражението върху лицето на Марк."
- Това са оръжията на моите събратя - заяви той и протегна ръце. Върху едната бе зейнала кървяща рана.
- Трябваше да го направиш, без да докоснеш кръга -каза Даяна. - Условията са такива и не аз ги определям. Клейвът...
- Lex malia, lex nulla - студено отвърна Марк и се отдалечи от куклата.
Ема чу как Артър си пое рязко дъх при мотото на семейство Блекторн. Без да каже нито дума, той се обърна и излезе от стаята.
Джулиън проследи с поглед брат си, който отиде при Тай и се облегна на колоната до него.
Тай, който държеше дясната си ръка с лявата, стиснал здраво челюсти, вдигна учудено очи.
- Марк?
Марк докосна леко ръката му и Тай не се отдръпна. И двамата имаха пръстите на семейство Блекторн - дълги и изящни, с остри, добре очертани кости.
Постепенно гневът върху изражението на Тай се стопи и той погледна косо към по-големия си брат, сякаш върху лицето на Марк можеше да прочете отговора на въпрос, който Ема не знаеше.
Тя си спомни какво бе казал Тай в библиотеката.
„Не е виновен, че не разбира всичко. Или че нещата му идват в повече. Вината не е негова."
- Сега и двамата сме с ранени ръце - отбеляза Марк.