- Знам. - Гласът на Даяна беше тъжен. Уморен. Джулиън се зачуди къде ли бе отишла предишния ден, докато те бяха при Малкълм. Кой й бе помогнал да постави средоточието под наблюдение.
- Ще се опитат да го вкарат в калъпа на своите представи за това, какъв трябва да бъде един ловец на сенки. Той няма идея какво ще направят...
- Защото ти не си му казал - изтъкна Даяна. - Ако има идеализирана представа за Сколоманса, то е, защото ти никога не си я поправил. Да, Сколомансът е сурово, жестоко място. Кажи му го.
- Искаш да му обясня, че е различен - студено каза Джулиън. - Той го знае, Даяна, не е глупав.
- Не - заяви Даяна и се изправи. - Искам да му кажеш какво мисли Клейвът за различните. За ловците на сенки, които са различни. Защото как би могъл да направи правилната преценка, ако не разполага с цялата информация?
- Той е малкият ми брат - сопна се Джулиън. Денят отвън бе мъглив, част от прозореца се бе превърнала в огледало и той виждаше късчета от себе си - крайчеца на скула, стисната челюст, разрошена коса. Погледът в очите му го уплаши.
- Остават му три години, докато се дипломира. - Кафявите очи на Даяна грееха яростно. - Знам, че на практика ти си го отгледал от десетгодишен, Джулиън. Знам, че гледаш на тях като на свои деца. И те наистина са. Само че Ливи и Тай вече не са деца. Ще трябва да ги оставиш...
- Ти се опитваш да ми кажеш да бъда по-откровен? - не повярва на ушите си Джулиън. - Сериозно?
Даяна стисна челюст.
- Вървиш по ръба на бръснача, Джулиън, с всичко онова, което криеш. Вярвай ми. Самата аз вече половин живот вървя по същия този ръб. Свикваш с него, свикваш така, че понякога забравяш, че кървиш.
- Да разбирам, че няма да бъдеш по-точна от това?
- Ти си имаш своите тайни, аз - моите.
- Не мога да повярвам. - На Джулиън му идваше да се разкрещи, да удари стената. - Ти не правиш нищо друго, освен да пазиш тайни. Помниш ли, когато те попитах дали искаш да оглавиш Института? Помниш ли как отказа и ме посъветва да не питам защо?
Даяна въздъхна и прокара пръст по гърба на стола си.
- Гневът ти към мен няма да реши нищо, Джулс.
- Може би си права. Ала това е единственото, което можеше да сториш, което навярно би ми помогнало. А ти не го направи. Така че ще ме извиниш, ако имам чувството, че съм съвсем сам във всичко това. Обичам Тай и вярвай ми, искам той да има онова, за което мечтае. Но да кажем, че му обясня колко суров е Сколомансът, а той въпреки това поиска да отиде? Можеш ли да ми обещаеш, че с него и с Ливи всичко ще бъде наред, когато се разделят, след като през целия си живот не са прекарали и ден далеч един от друг? Можеш ли да ми го гарантираш?
Даяна поклати глава. Изглеждаше победена, ала Джулиън не усещаше нито следа от триумф.
- Бих могла да ти кажа, че в живота няма никакви гаранции, Джулиън Блекторн, но виждам, че не искаш да чуеш нищо, което имам да ти кажа за Тай. Затова ще ти кажа нещо друго. Ти може и да си най-непоколебимият човек, когото познавам. В продължение на пет години успяваш да се справяш с всичко и всички в тази къща по начин, който не вярвах, че е възможен. - Даяна го погледна право в очите. – Ала това не може да продължава до безкрай. То е като разломна линия - рано или късно, ще поддаде под напрежението и тогава какво? Какво ще изгубиш, какво ще изгубим всички ние, когато това се случи?
- Какво е това? - Марк вдигна от пода Господин Лимпет, плюшения лемур на Тави, и го улови предпазливо за единия крак. Беше се настанил на пода в компютърната зала заедно c Ема, Тави и Дру. Дру държеше книга, на име „Танцът на смъртта", и не им обръщаше особено внимание. Тави се опитваше да накара Марк, с влажна коса и бос, да си играе с него.
Кристина все още не се бе върнала, след като бе отишла да смени тренировъчното си облекло. Тай и Ливи пък бяха на бюрото - Тай печаташе, а Ливи се бе настанила до клавиатурата и даваше нареждания и предложения. Оказало се бе, че адреса на Станли Уелс го няма в указателя, и Ема подозираше, че методите, които близнаците използваха, за да го издирят, каквито и да бяха те, надали бяха законни.
- Хайде. - Ема протегна ръка към Марк. - Дай ми Господин Лимпет.
Чувстваше се неспокойна и объркана. Даяна бе сложила край на изпита малко след като Артър си тръгна, и бе повикала Джулиън в кабинета си. От начина, по който той бе метнал нещата си в ъгъла, преди да я последва, Ема се бе досетила, че това не е разговор, който очаква с нетърпение.
Кристина се появи в библиотеката, прокарвайки пръсти през дългата си, мокра черна коса. Марк, който тъкмо подаваше Господин Лимпет на Ема, вдигна поглед... и в стаята се разнесе раздиращ звук. Кракът на лемура се отдели от тялото му и то тупна на земята, а пълнежът му се разпиля наоколо.