Марк каза нещо на някакъв непознат език.
- Ти уби Господин Лимпет - отбеляза Тави.
- Според мен той умря от старост, Тав. - Ема взе плюшеното тяло. - Имаш го от раждането си.
- Или от гангрена - обади се Друзила, вдигайки очи от книгата си. - Може да е било гангрена.
- 0, не! - Очите на Кристина се разшириха. - Почакайте... Ей сега се връщам.
- Недей... - започна Марк, ала Кристина вече бе излязла. -Ама че съм дръвник - печално каза той и разроши косата на Тави. - Съжалявам, малкият.
- Успяхте ли да откриете адреса на Уелс? - попита Джулиън още с влизането си.
Ливи вдигна тържествуващо ръце.
- Да. В Холивуд Хилс е.
- Защо ли не се учудвам - подхвърли Ема. Богатите често живееха в Холивуд Хилс. Самата тя също харесваше този квартал, въпреки че беше толкова скъп. Харесваха й криволичещите улици, водопадите от цветя, които се спускаха по стените и къщите, както и изгледът към обления в електрически светлини град. Нощем въздухът ухаеше на бели цветя - олеандри и орлови нокти, както и на сухо загатване за пустинята на мили от там.
- В Лос Анджелис и околностите му живеят шестнайсет души, на име Станли Уелс. - Тай се обърна към тях на стола си. - Успяхме да съкратим списъка.
- Браво на вас - каза Джулиън.
Тави скочи на крака и се приближи до него.
- Господин Лимпет умря - оповести той и го подръпна за дънките.
Джулс се наведе и го вдигна на ръце.
- Съжалявам, хлапе. - Той опря брадичка в къдриците на Тави. - Ще ти намерим друга играчка.
- Аз съм убиец - унило заяви Марк.
- Не драматизирай - прошепна Ема и го ритна по голия глезен.
Марк я изгледа накриво.
- Елфите винаги драматизират. То ни е в кръвта.
- Обичах Господин Лимпет - заяви Тави. - Той беше добър лемур.
- Има много други добри животни - намеси се Тиберий сериозно; животните бяха една от любимите му теми, заедно с детективите и престъпленията. Тави му се усмихна, личицето му преливаше от доверие и обич. - Лисиците са по-умни от кучетата. Можеш да чуеш рева на лъвовете от четиресет километра разстояние. Пингвините...
- Да не забравяме и мечките. - Кристина се появи на прага, останала без дъх, и подаде плюшено сиво мече на Тави. Той го погледна несигурно. - Беше мое, когато бях малка -обясни тя.
- Как се казва? - попита Тави.
- Осо - отвърна Кристина и сви рамене. - Означава „мечка" на испански. Не бях особено изобретателна.
- Осо. - Тави пое мечето и се усмихна с щърбата си усмивка, а Джулиън погледна Кристина така, сякаш му бе донесла вода в пустинята. Ема неволно си спомни какво бе казала Ливи за Джулс и Кристина в тренировъчната стая и почувства леко, необяснимо жегване в сърцето.
Междувременно Ливи бъбреше, полюшвайки нехайно крака от бюрото:
- Така че всички трябва да отидем. Тай и аз можем да дойдем с колата заедно с Ема и Марк, ти би могъл да отидеш с Кристина, а Даяна ще остане тук...
Джулиън пусна Тави на земята.
- Добър опит. Само че това е работа за двама души. Ема и аз ще отидем и ще проверим дали в къщата има нещо необичайно, това е всичко.
- Ние никога не ходим, когато има нещо забавно - възнегодува Ливи.
- Важно е аз да разгледам къщата - обади се Тай. - Вие ще пропуснете всички съществени неща. Всички улики.
- Благодаря за вота на доверие - сухо отвърна Джулиън. -Вижте, Лив, Тай-Тай, нуждаем се от вас тук. Трябва да прегледате снимките от пещерата. Да видите дали ще успеете да разпознаете езиците и да ги преведете...
- Още превод - каза Ливи. - Звучи вълнуващо.
- Ще бъде забавно - обеща Кристина. - Ще си направим топъл шоколад и ще работим в библиотеката. - Тя се усмихна и Джулиън отново я погледна с благодарност.
- Това е отговорна работа - увери ги Джулиън. - Вие умеете неща, на които ние не сме способни. - Той кимна към компютъра; Ливи се изчерви, Тай изглеждаше доволен.
Но не и Марк.
- Аз също трябва да дойда с вас - каза той. - Елфите искаха да бъда част от разследването. Да ви придружавам.
Джулиън поклати глава.
- Не и тази вечер. Първо трябва да измислим как ще се оправим с това, че не можем да използваме руни върху теб.
- Нямам нужда от тях... - започна Марк.
- Имаш. - В гласа на Джулиън звъннаха стоманени нотки. - Нуждаеш се от руни за магически прах, ако искаш да останеш незабелязан. А и нараняванията ти от снощи все още не са зараснали. Дори и да оздравяваш бързо, видях, че в тренировъчната зала раната ти отново се отвори... течеше ти кръв...
- Моята кръв не те засяга - заяви Марк.