Прелъстяването й беше твърдо решено. Самото й положение, откъдето и да го погледне човек, предразполагаше към това. Тя бе негова съперница за благосклонността на лейди Денъм, беше млада, красива и бедна. Сър Едуард веднага бе прозрял необходимостта да обърне внимание на нейния случай и от доста време вече се опитваше предпазливо и усърдно не само да плени сърцето й, но и да подкопае нравствените й устои. Клара четеше в него като в отворена книга и изобщо не възнамеряваше да бъде прелъстена, ала проявяваше достатъчно търпение, та той бе убеден в съществуването на същите чувства у нея, които красотата й бе събудила в собственото му сърце. Всъщност сър Едуард не би се повлиял дори и от една доста по- категорична проява на отказ. Беше се въоръжил дори срещу най-жестокото презрение и отвращение — ако не можеше да я победи с любовта си, щеше просто да я отвлече. Той си знаеше работата. Дълго бе размислял по този въпрос. Ако все пак не успееше, беше съвсем естествено да насочи удара си към нещо ново и да надмине всички останали, които са били преди него самия — и той бе измъчван от силно любопитство и желание да разбере със сигурност дали някъде около Тимбукту няма да се намери самотна къщичка, където да отведе Клара. Но уви! — разходите! Такива изкусни средства в майсторския му стил никак не се връзваха с възможностите на неговата кесия и според принудата на собствената си мъдрост пред по- ефектните видове за обекта на своята любов трябваше да предпочете най- безшумния вид прелъстяване и позор.
ГЛАВА 9
Един ден, скоро след пристигането си в Сандитън, Шарлот тъкмо се бе изкачила на Терасата след разходка по плажа, когато с удоволствие забеляза пред хотела карета на джентълмен с впрегнати в нея пощенски коне. Каретата бе спряла пред входа, сякаш джентълменът току-що бе пристигнал, а по огромния брой куфари, които трябваше да бъдат свалени и пренесени, човек можеше да се надява, че някое многобройно семейство е решило да прекара дълго време тук.
Беше й приятно да отнесе една толкова хубава вест на мистър и мисис Паркър, които бяха излезли от къщи доста преди нея; така момичето тръгна към Трафалгар Хаус с всичката възможна сила, която й бе останала след удоволствието от една прекрасна двучасова разходка на нежният ветрец откъм морето. Още не бе стигнала малката морава пред къщата, когато видя недалеч зад себе си някаква дама да припка пъргаво в същата посока и след като Шарлот се увери, че не я познава, реши да избърза и по възможност да влезе преди нея. Ала скоростта на непознатата не допусна това. Шарлот тъкмо бе успяла да стъпи на стълбите и да позвъни, когато жената вече пресичаше моравата, а при появата на прислужника и двете имаха еднаква готовност за влизане в къщата.
Непринудеността на дамата, нейното „как си, Морган” и самият вид на Морган, когато я погледна, доста стреснаха Шарлот. След миг обаче мистър Паркър долетя в антрето да посрещне сестра си, тъй като бе успял да я види от прозореца на дневната. Малко след това Шарлот бе представена на мис Даяна Паркър. Девойката бе твърде изненадана, но удоволствието от срещата бе много по-голямо от изненадата. Едва ли би могъл да си представи човек по-мило посрещане от това, което й устроиха и съпругът, и съпругата: как пристигнала, и с кого, и толкова се радвали, че се е престрашила от пътуването, и, разбира се, че непременно трябвало да отседне у тях.
Мис Даяна Паркър беше около тридесет и четири годишна, тъничка и с ръст малко по-нисък от средния. Изглеждаше по-скоро крехка, отколкото болнава, имаше симпатично лице и жив поглед. По своята откритост и лекота маниерите й напомняха донякъде тези на брат й, но тонът й беше по-решителен и не така мек. Тя незабавно започна подробния си отчет с благодарност за поканата, ала „за такова нещо и дума не можело да става, тъй като били дошли и тримата, затова смятала да намери квартира и да отседнат за известно време там.”
— Дошли сте и тримата! Божичко, Сюзън и Артър! И Сюзън е могла да дойде! Какво по-хубаво от това!
— Ами да, всъщност дойдохме всичките. Това беше просто неизбежно и нищо друго не ни оставаше. По-късно всичко ще ви разкажа. Но скъпа Мери, защо не изпратиш да повикат децата? Изгарям от желание да ги видя.
— А Сюзън как понесе пътуването? Ами Артър как се чувства? И защо не дойдоха заедно с тебе?