— Сюзън се справи чудесно. Не беше мигнала още през нощта преди пътуването, снощи в Чичестър също не можа да заспи и аз много се притесних за нея, защото това не й се случва така често, както на мен, но тя се справи чудесно, не получи дори истеричен пристъп чак докато не се показа милият стар Сандитън. Но пристъпът се оказа лек и почти бе преминал, когато спряхме пред градския хотел и я свалихме от каретата в съвсем прилично състояние. Помогна ни само мистър Уудкок, а преди да тръгна тя вече даваше наставления за разтоварването на багажа и помагаше на стария Сам да развърже куфарите. Изпраща ви най-сърдечните си поздрави и страшно съжалява, че е така болнава и не може да дойде още сега. А виж, на Артър много му се искаше да дойде, но вятърът е толкова силен, че според мене едно излизане можеше да се окаже опасно и не исках да рискуваме. Сигурна съм, че е застрашен от лумбаго, затова му помогнах да си облече палтото и го изпратих към Терасата да потърси квартира. Мис Хейууд сигурно е видяла каретата пред хотела. Сетих се, че това е мис Хейууд още като я видях да върви пред мене по хълма. Миличък Том, така се радвам, че вече стъпваш добре! Дай да ти видя глезена, така, чудесно, всичко е наред и дори няма белег. Като че ли сухожилието е малко засегнато, ама съвсем малко, почти не се усеща. А сега да ви обясня защо съм тук. В писмото споменах за двете големи групи, които се надявах да ви осигуря — онези от Западните колонии и пансионерките.
На това място мистър Паркър придърпа стола си по- близо до нейния, взе ръката й в своята и каза с обич:
— Да, да, толкова си мила и каква работа си свършили само!
— Колонистите, — продължи тя, — които смятам за по-желани като гости от двете групи, дори от много други групи, се оказаха някоя си мисис Грифитс и семейството — познавам ги само по думите на други хора. Може да съм споменала някой път мис Капър, дето е най- близката приятелка на моята най-близка приятелка Фани Нойс. Та мис Капър пък е много близка с някоя си мисис Дарлинг, която непрекъснато си пишела със самата мисис Грифитс. Една съвсем къса верига от познати и, сами виждате, не липсва нито една брънка. Мисис Грифитс решила да ходи на море заради здравето на младите от семейството и се спряла на Съсекското крайбрежие, но не могла да определи точно къде — искало й се да отседне в по-уединено място и писала на своята приятелка мисис Дарлинг да й даде съвет. Точно тогава мис Капър се случила на гости у мистър Дарлинг и когато пристигнало писмото на мисис Грифитс, попитали и нея какво мисли по този въпрос. Още същия ден мис Капър писала на Фани Нойс, а Фани веднага се сетила за нас, веднага грабнала писалката и побързала да ми пише, за да ме осведоми за подробностите — само имената не знаеше, но малко по-късно научих и тях. За мен остана само едно — да отговоря на Фани със същата поща и настойчиво да я помоля да препоръча Сандитън. Фани се опасявала, че къщата ви не била достатъчно широка и нямало да по-бере толкова голямо семейство. Май съм си проточила разказа до безкрай. Е, сега разбирате как стана всичко. Благодарение на мисис Дарлинг от тази верига на познанства Сандитън бил препоръчан на западноиндийци — те и те с радост склонили да продължат още малко пътя си, за да дойдат тук. Така стояха нещата в момента, когато ви писах, но преди два дни… Ами да, онзи ден получавам писмо от Фани Нойс, в което се казва, че тя пък получила писмо от мис Капър, а мис Капър от мисис Дарлинг, пък мисис Дарлинг им съобщила за писмото на мисис Грифитс, в което мисис Грифитс изразила определени съмнения по въпроса за Сандитън. Ясно ли се изразих? Много държа на това да се изразявам ясно.
— О, кристално ясно, кристално. Е, и?
— Причината, която я накарала да се разколебае, е че в този край няма никакви познати и няма как да е сигурна, че след като пристигне тук, ще намери удобна квартира. Била особено внимателна и предпазлива в това отношение не толкова заради собствените си дъщери, а най-вече заради някоя си мис Лам, млада дама, вероятно нейна племенница, поставена под нейно попечителство. Мис Лам имала значителна зестра и била много по-богата от роднините си, но била също и с много крехко здраве. От всичко това може да се разбере какъв човек ще да е тази мисис Грифитс, толкова безпомощна и отпусната, както често се случва с богати хора, живели в страна с горещ климат. Ала природата не ни е дала еднакъв дух по рождение. И какво трябваше да се направи? В началото не можех да стигна до никакво решение и се поколебах дали да пиша до вас, или пък до мисис Уитби, за да им осигурите квартира. Не се задоволих нито с едното, нито с другото. Мразя да ангажирам хората с неща, които, ако съм добре, мога да свърша и сама, а и според собствената ми съвест този случай беше работа само за мене, налице беше семейство безпомощни болници, на които можех да помогна в значителна степен. Сондирах мнение със Сюзън, и тя мислеше като мене. Артър не ни създаде никакви проблеми и веднага съставихме план какво трябва да се направи. Потеглихме в шест часа вчера сутринта, от Чичестър тръгнахме днес по същото време и ето ни най-после тук.