— Но ти не ми каза кога ще пристигне в Сандитън другата група, — каза мистър Паркър, докато я изпращаше до портата, — онези от училището в Камбъруел. Има ли вероятност да ги видим?
— О, положително, съвсем сигурно. За малко да забравя за тях, но преди три дни получих писмо от приятелката ми мисис Чарлз Дюпюи, която потвърди, че нещата с Камбъруел са решени. Пансионерките непременно ще дойдат, при това съвсем скоро. Тази добра жена (и знаеш ли, аз дори не й знам малкото име), съвсем не е така богата и независима като мисис Грифитс, не може да пътува и да избира квартири, както поиска. Ще ти кажа как попаднах на пея. Мисис Чарлз Дюпюи живее врата до врата с една дама, а пък нейна роднина отседнала наскоро у Клапхам, та въпросната роднина ходела в това училище да преподава на момичетата уроци по красноречие и изящна словесност. Един от приятелите на Артър веднъж ни подари заек и аз го помолих да го отнесе на учителката, та този Артъров приятел им препоръчал Сандитън. Така работата бе свършена, без дори да се видя с тях. Мисис Чарлз Дюпюи направи всичко съвсем сама.
ГЛАВА 10
Не бе минала и седмица, откакто мис Даяна бе писала в писмото си как нещо й подсказвало, че морският въздух ще й се отрази смъртоносно, и ето че сега бе отседнала в Сандитън с намерението да поостане, без изобщо да се сети какво бе споделила с брат си за своето предчувствие. Шарлот не можеше да не заподозре у мис Паркър наличието на силна доза въображение, тъй като състоянието на нейното здраве й се видя твърде чудновато с толкова необичайни разболявания и оздравявания.Те й заприличаха по- скоро на нещо, с което сестрите утоляваха своята жажда за развлечения, отколкото на истински болести и облекчението след тях. Целият Паркъров род несъмнено притежаваше живо въображение и неспокойна чувствителност, но докато при по-големия брат строителните кроежи му помагаха да отпусне клапана на този бурен поток от излишни чувства, за сестрите не оставаше друго освен да се утешават с изобретяването на чудати болежки.
По всичко личеше, че тези занимания не могат да уталожат цялата им умствена енергия и те си оставяха по нещичко, което обясняваха с ревностното си желание да бъдат полезни. Щеше им се да ги смятат за страшно погълнати от мисълта за доброто на другите, въпреки плачевното състояние на своето здраве. Още на младини известна крехкост на физиката, придружена от несполучлива намеса на медицината ги бе настроило по всяко време да се преструват на страдащи от най-различни болести. Впоследствие страдаха най-вече от собственото си въображение, от желание да им се обръща внимание, както и от любовта си към необичайното. Бяха добри по характер и обичливи по природа, ала стремежът към трескава дейност и желанието да се прославят като благодетелки си бяха казали думата, затова и така се напъваха да правят добро. Вършеха всичко от суета и именно суетата беше в основата на всичко, което трябваше да преодоляват.
Мистър и мисис Паркър прекараха почти цялата вечер в хотела, а Шарлот успя да види мис Даяна само два-три пъти, докато госпожицата сновеше насам-натам по билото в търсене на къща за една жена, на която и очите не бе виждала, нито пък я бе натоварвала с тази задача. Девойката се запозна с другите двама едва на следващия ден, след като роднините се преместиха от хотела и се почувстваха доста здрави — така братът, снахата и гостенката бяха поканени на чай в новата квартира.
Бяха отседнали в една от къщите на Терасата и Шарлот ги намери насядали в малка спретната гостна, където явно се готвеха да прекарат вечерта. Причината да изберат тази именно къща бе красивият изглед към морето, ала въпреки прекрасния за Англия ден в средата на лятото не само че не бяха отворили нито един прозорец, но и бяха преместили масата, канапето и почти всички мебели в другия край на стаята, по-близо до буйно разгорелия се огън в камината. Шарлот си спомни за извадените три зъби наведнъж и се приближи към другата госпожица Паркър със смес от страхопочитание и съчувствие. Другата сестра приличаше донякъде на мис Даяна по външен вид и маниери, но бе малко по-слаба и изглеждаше по- съсипана от болести и цярове, беше по-отпусната и говореше с приглушен глас. Въпреки това обаче говореше толкова, колкото и Даяна, и не млъкна през цялата вечер, а ако се изключат ароматните соли в едната й ръка и шишенцето с капки в другата, от което отпиваше сегиз-тогиз, множеството уютно настанени над камината бурканчета и странните измъчени гримаси и кривене на лицето, Шарлот по нищо друго не откриваше някаква болест, пък дори и да усетеше, че самата тя не е добре, с храбростта на собственото си чудесно здраве би направила тъкмо обратното — щеше да изгаси огъня, да отвори прозорците и да вземе или само солите, или само капките, но в никакъв случай не и двете. Беше любопитна да се запознае и с мистър Артър Паркър, когото си бе представяла като хилав и немощен младеж, сега обаче с изненада установи, че братът е висок и доста набит, с широки рамене и с доста цъфтящ външен вид; единственото, което напомняше за плачевното му здраве, беше отпуснатото и дори леко подуто лице.