— Не, мисля. Дори не зная какво е това.
— Пък аз съм много нервен. Да ви призная истината, според мене най- зле съм с нервите. Сестрите ми смятат, че имам болна жлъчка, но аз силно се съмнявам в това.
— Според мен сте много добре и можете действително да се съмнявате в това колкото искате.
— Ако имах болна жлъчка, — продължи той, — виното нямаше да ми понася, а пък на мене ми става много добре от него. Колкото повече вино пия (в умерени количества, разбира се), толкова по-добре се чувствам. Вечер винаги се усещам най-здрав. Ако ме бяхте видели днес преди обяда, искрено щяхте да ме съжалите.
Шарлот изрази съгласието си, но успя да не издаде истинските си мисли и каза:
— Доколкото изобщо зная нещо за болестите на нервите, смятам, че разходките на чист въздух много помагат срещу подобни оплаквания. Човек трябва да се натоварва физически всеки ден, препоръчвам ви да правите това в много по-голяма степен, отколкото ми се струва, че го правите сега.
— О, самият аз обичам физическите натоварвания, — каза той, — и ми се иска да се разхождам много повече, докато съм тук, ако времето е подходящо. Ще излизам всяка сутрин преди закуска и по няколко пъти ще кръстосвам Терасата, така че ще ме виждате често пред Трафалгар Хаус.
— Нима наричате разходките по Терасата физическо натоварване?
— Не, ако се има предвид самото разстояние, но хълмът е толкова стръмен, ако ще трябва да ходя по него! Да се катеря нагоре посред бял ден, боже, колко ще се изпотя! Докато го изкача, ще бъда мокър като след баня. Аз много се потя, а това е най-сигурният белег за разстроени нерви.
Така се бяха задълбали в медицинските теми, че Шарлот почувства огромно облекчение при вида на прислужницата с подноса за чай, което й се видя като щастливо избавление — то стана причина за незабавна промяна и у нейния събеседник. Младежът веднага изгуби интереса си към темата за болестите. На подноса имаше толкова много чайници, като че бе предвиден по един за всеки от присъстващите, и след като Артър взе своята чаша с какао, мис Паркър надигна чаша с някаква билкова отвара, а мис Даяна — с друга, доволни и честити всички с радост се заловиха да мажат с масло препечените филийки от скаричката за хляб; докато не си свърши работата, от него не се чу нищо друго освен несвързани изречения, с които приглушено изразяваше одобрението към самия себе си и задоволството от собствените си успехи по време на чая.
Неистовото му старание най-после се стопи, той дръпна стола си според галантността на обичайния етикет и обяви, че в никакъв случай не иска да мисли само за себе си, като я покани да си вземе филийка и каза, че в кухнята имало още какао. Тя вече бе свършила с чая, което много го учуди, тъй като в залисията си изобщо не я бе забелязал какво прави.
— Мислех, че няма да се забавят толкова, ала какаото винаги изисква време, за да се свари добре.
— Много ви благодаря, — отговори Шарлот, — наистина предпочитам чай.
— Е, в такъв случай сам ще изпия какаото, — каза той. — Нищо друго не ми действа така добре като голяма кана със слабо какао.
Тя доста се учуди обаче, докато го гледаше как си налива „слабото какао” — струйката беше доста тъмна, почти черна, и в същия миг чу дружния хор на сестрите:
— О, Артър, всяка вечер какаото ти става все по-силно и по-силно! — а Артър се сконфузи и измърмори:
— Този път стана доста по-силно, отколкото трябва да бъде вечер.
Това я убеди, че на момъка съвсем не му допада идеята за гладуване, както много би се искало на сестрите му, и той предпочита да решава този въпрос по собствено усмотрение, затова с радост побърза да отклони темата към сухарите и да не чува повече какво му казват сестрите…
— Надявам се, че ще си вземете филийка, — каза той, — според мене скаричката си я бива. Никога не прегаря хляба, а пък и аз не го слагам близо до огъня още от самото начало; вижте, не е останало недоизпечено нито едно крайче. Надявам се, че обичате препечен хляб.
— Да, ако е намазан с плътен слой масло, — каза Шарлот, — но иначе не го обичам.
— И аз също, — каза той с огромно задоволство. — Мисля, че в това отношение си приличаме. Пък и според мене препеченият хляб не е полезен за стомаха, ако не е намазан с масло. Иначе дразни лигавицата. Убеден съм в това. С удоволствие ще ви намажа филийката, а после ще намажа една и себе си. Наистина без масло лигавицата на стомаха много се поврежда, но човек никога не може да убеди някои хора в такива неща — сухарите дразнят стомаха като мелничка за индийско орехче.
Все пак той не успя да се добере до маслото без битка — сестрите му тутакси го обвиниха, че яде прекалено много и заявиха, че човек просто не може да му има доверие. Той пък се защити с думите, че яде само толкова, колкото да предпази лигавицата на стомаха си и освен това маслото му трябвало само заради мис Хейууд.