Ема поклати глава в знак на мълчаливо съгласие.
— Както и да е, и Пенелопа си има неприятности, — продължи мис Уотсън. — Томас Масгрейв горчиво я разочарова. Най-напред прехвърли вниманието си от мен към нея и тя се влюби пламенно в него; той обаче никога не е имал предвид нещо повече от обикновен флирт, и когато тя му омръзна, просто се насочи към Маргарет. Бедната Пенелопа страшно се измъчи. Оттогава насам се опитва да хване някой в Чичестър, не казва кой е и какъв е, но според мене е един богат старец на име доктор Хардинг, чичо на приятелката, у която ходи на гости, и досега доста се е постарала в това отношение, а и много време загуби без изгледи за успех. Онзи ден преди да тръгне каза, че това ще й е последният опит. Предполагам, че не знаеш защо отива в Чичестър, не знаеш и какви са причините да замине от Стантън точно преди ти да си дойдеш, след като не сме те виждали толкова време.
— Наистина не знаех, мога само да правя известни догадки. Мислех, че поетото към мисис Шоу обещание е просто нещастно съвпадение с деня на моето пристигане. Надявах се да намеря всичките си сестри у дома и да се сближа с всяка от вас колкото може по- скоро.
— Докторът сигурно е имал пристъп на астма и затова е побързала да замине при него, а и семейство Шоу са на нейна страна, поне аз така си мисля, но тя нищо не казва. Винаги се придържа само към собственото си мнение и все повтаря: „Много баби, хилаво дете”.
— Мъчно ми е, че тя е толкова притеснена, — каза Ема, — но не ми допадат нито намеренията й, нито пък нейните разбирания. Сигурно ще ме е страх от нея. Вероятно е твърде дръзка и с мъжки характер. Подобно желание за брак, такова преследване на един мъж, само за да бъдеш омъжена — всичко това ме смайва и аз изобщо не мога да го разбера. Бедността е страшно зло наистина, ала за една разумна жена, при това с образование, едва ли е толкова страшна. Бих предпочела да стана учителка в някой пансион (и не се сещам за нищо по- лошо от това), отколкото да се омъжа за мъж, когото не харесвам.
— Бих предпочела всичко друго пред възможността да стана учителка, — каза сестра й. — Преподавала съм в училище, Ема, и зная докъде може да те докара това, а ти никога не си била учителка. На мен ми се ще да се омъжа за някой неприятен човек не повече, отколкото на тебе, но не мисля, че наистина съществуват чак толкова неприятни мъже; смятам, че бих харесала всеки мъж с добро сърце и прилични доходи. Леля ни май е възпитала у тебе доста изтънчени вкусове.
— Всъщност не зная… По- добре да отсъдиш сама по моите постъпки. Не мога да съдя за самата себе си, не мога да сравня с нищо друго и начина, по който ме е възпитала леля ми, тъй като не познавам други начини на възпитание.
— Но в много отношения ще можеш да се убедиш, че наистина си доста изтънчена, забелязах това още щом дойде, и се опасявам, че тази изтънченост едва ли ще ти донесе щастие. Пенелопа ще ти се присмива.
— Сигурна съм, че точно това няма много да ме зарадва. Ако разбиранията ми са погрешни, наистина ще трябва да ги променя, и ще се опитам да ги стая в себе си, ако не отговарят на моето положение. Много се съмнявам обаче, че насмешката… Пенелопа има ли чувство за хумор?
— Да, обикновено е в добро настроение и изобщо не я грижа какво приказва.
— Маргарет като че ли е по- деликатна в такъв случай?
— Да, особено когато е сред хора. Ако наблизо има чужд човек, цялата е нежност и деликатност, ала сред свои е истинска напаст. Горкичката! Обзета е от мисълта, че Томас Масгрейв е влюбен в нея много по-дълбоко, отколкото във всички останали, и все го чака да й направи предложение. Тази година вече втори път гостува на Робърт и Джейн за по един месец, като си мисли, че отсъствието й би принудило мистър Масгрейв да направи решителната стъпка. Той не би се оженил за която и да е, е, може би за мис Осбърн например или пък някоя като нея.
— Ако се съди по това, което казваш за Том Масгрейв, Елизабет, още отсега никак не ми се иска да се запозная с него.
— Не ми е чудно, че започваш да се боиш от него.
— Всъщност не се боя, просто не ми харесва и започвам да го презирам.
— Да презираш и да не харесваш Том Масгрейв! Не, не би могла да си позволиш такова нещо. Просто те предупреждавам да не си загубиш ума по него в случай, че изобщо те забележи. Надявам се да те покани на танц и съм почти сигурна, че ще го направи, освен ако Осбърнови не дойдат с много хора около себе си, в такъв случай мистър Масгрейв не би обърнал внимание на никой друг.