— Не бива да очакваме всеки от нас да има късмет, — отговори Ема. — Щастието на един от семейството е късмет за всички ни.
— Аз пък съм сигурна, че моят тепърва предстои, — каза Елизабет и отново въздъхна при спомена за Първис. — Стига вече с тази липса на късмет, а и за тебе нищо не се знае, след като леля ни така глупаво се омъжи за втори път… Е, поне се надявам балът да си струва. След завоя ще сме излезли на междуселския път. Зад плета вече се вижда камбанарията, а Уайт Харт е съвсем до нея. С нетърпение очаквам да науча какво мислиш за Том Масгрейв.
Това бе последното, което Ема успя да чуе преди да минат през портата към междуселския път и да се спуснат по полегатия наклон към града, тъй като вече не можеше да се разговаря заради трополенето и шума на колелата. Старата кобила пристъпяше едва — едва и не беше нужно да й се показва пътя с дръпване на юздите. Сбърка само веднъж, като спря пред един магазин за шапки преди да спре пред вратата на семейство Едуардс. Те живееха в най-хубавата къща не само на улицата, но и в цялата околност, ако не се смята новопостроената къща на банкера мистър Томлинсън в края на града, отрупана с ненужни неща като декоративни храсти и извита алея за карети. Домът на мистър Едуардс се извисяваше над останалите къщи и имаше по два прозореца от двете страни на вратата, защитени от стълбове и желязна верига, а до входа се стигаше по няколко каменни стъпала.
— Пристигнахме, — каза Елизабет, когато двуколката спря. — Най- после пристигнахме благополучно и според часовника на пазара пътят ни е отнел само тридесет и пет минути, това никак не е зле, мисля, макар че според Пенелопа би било твърде много. Нали градът е хубав? Семейство Едуардс имат богата къща, както сама виждаш, и живеят на широка нога. Ще видиш, че ще ни отвори слуга в ливрея и напудрена коса.
Ема беше виждала семейство Едуардс само веднъж, когато една сутрин бяха дошли в Стантън, и за нея бяха почти непознати и макар че съвсем не беше безразлична към удоволствията, които предлагаше вечерта, Ема се почувства малко неловко, като си представи какво й предстои преди това. Разговорът с Елизабет също остави тежко чувство в душата й по отношение на собственото й семейство и Ема вече бе готова да очаква неприятни изживявания от най- различен характер. Това само затвърди усещането за неловкост и боязън да не допусне прекалена близост с хора, които почти не познава.
Нищо в държанието на мисис и мис Едуардс не я предразположи към незабавна промяна на тези мрачни мисли; макар и много гостоприемна, майката беше сдържана и хладно учтива, и съвсем естествено дъщерята й префинено изтънчена двайсет и две годишна девойка с навита на хартийки коса като че ли бе усвоила маниера на майката, която я бе възпитавала. Елизабет трябваше да се върне веднага и така на Ема й бе предоставена възможността сама да отгатне що за хора са те. Мълчанието в стаята бе изрядко нарушавано от някоя и друга вяла и банална забележка по повод на вероятността балът да се окаже бляскав, докато половин час по-късно при дамите влезе господарят на къщата.
Мистър Едуардс беше човек с лек характер и много по-общителен от дамите в семейството. Едва бе влязъл от улицата и побърза да им каже новините, които представляваха интерес за останалите. След сърдечен поздрав към Ема той се обърна към дъщеря си и рече:
— Е, Мери, имам за теб добра новина. Тази вечер на бала със сигурност ще дойдат и семейство Осбърн. В Уайт Харт са поръчани коне за две карети, които трябва да пристигнат в замъка преди девет часа.
— Радвам се да го чуя, — забеляза мисис Едуардс, — тъй като присъствието им дава тежест на нашите събирания. След като научат, че Осбърнови са дошли на първия бал, много хора ще поискат да дойдат на втория. Не че си струва човек да отиде само заради тях, защото те с нищо не допринасят вечерта да стане по-приятна, все пристигат късно и си тръгват много рано, но големците винаги са притежавали някаква притегателна сила.
Мистър Едуардс продължи да реди с най-големи подробности новините, които бе научил на сутрешното събиране в салона на своя клуб; продължиха да бъбрят оживено за незначителни неща докато дойде време мисис Едуардс да се облича, а младите дами бяха тактично предупредени да не се бавят много. Въведоха Ема в удобна самостоятелна стая и след като любезностите на мисис Едуардс най- после секнаха, най- после бе оставена сама на приятното занимание да се облича за своя първи бал, а това бе първото от блаженствата на бала. По едно време момичетата се заприготвяха заедно и това неизбежно ги сближи. Ема установи, че мис Едуардс не е лишена от здрав разум, държи се естествено и никак не е надута, а също и че все гледа да е внимателна и да услужи с нещо на другите. Когато отново слязоха долу, в отношенията им имаше вече много по-голяма непринуденост, а в усмивките й повече искреност отпреди; в дневната седеше мисис Едуардс с нова шапка на главата и внушително нагиздена в една от двете атлазени рокли, с които излизаше през сезона.