— О, да, тази седмица се уговорихме, — възкликна момчето, — и ще танцуваме заедно всяка двойка танци.
От другата страна на Ема стояха мис Осбърн, мис Кар и група младежи, които бяха погълнати в оживен разговор. Малко след това най-красивият офицер от компанията се отправи към оркестъра да поръча следващия танц, а мис Осбърн се обърна към своя мъничък нетърпелив кавалер и каза небрежно:
— Чарлз, моля те да ме извиниш, че не спазвам уговорката си с тебе, но смятам следващите два танца да бъда с полковник Бересфорд. Зная, че ще ми простиш, а и ще танцувам с тебе двата танца веднага след чая, — след което, без дори да изчака отговора му, тя отново се извърна към мис Кар и след малко полковник Бересфорд вече я бе повел към редицата танцуващи. Ако преди малко Ема бе заинтригувана от щастливото личице на детето, сега бе просто смаяна от внезапния обрат в изражението на малкия Чарлз — той се бе превърнал в самия образ на разочарованието, с пламнали страни, треперещи устни и сведен към земята поглед. Унизената майка напразно се опитваше да го утеши с обещанието на мис Осбърн за следващия танц, но колкото и да се опитваше с момчешка дързост да каже: „О, няма значение!”, по разкривените му от вълнение черти си личеше, че това беше много важно за него. Ема усети безкрайно състрадание и без да размисли, каза:
— Ако бъдете така добър, сър, бих искала да ми доставите удоволствието от следващия танц, — каза тя и протегна добронамерено ръка към детето.
Лицето на момчето отново просия като преди, в отправения към майка му поглед проблесна щастие и то пристъпи към Ема с едно простичко и непринудено „благодаря ви, мадам”, след което бе изцяло погълнат от своята нова позната. Благодарността на мисис Блейк беше изразена не чак толкова бурно, ала погледът й се оживи от радостно учудване и признателност. Тя се обърна към седящата до нея девойка, за да й благодари горещо и многословно за проявената любезност към момчето. Ема беше съвсем искрена, когато я увери, че едва ли е доставила някому повече радост в сравнение със собственото си удоволствие, а след като Чарлз си сложи ръкавиците и изслуша заръката да не ги сваля, и тримата се отпуснаха в непринудено бъбрене.
Тяхното съзаклятие бе неизбежно забелязано от другите. Мис Осбърн и мис Кар ги изгледаха продължително, докато отиваха към площадката за танци.
— Излезе ти късметът, Чарлз, — обърна се мис Осбърн към него, — партньорката ти е по-хубава от мен, — а грейналият от щастие Чарлз отговори с едно простичко: „Да, така е!”
Докато танцуваше с мис Кар, Том Масгрейв непрекъснато отправяше озадачения си поглед към Ема, а скоро самият лорд Осбърн дойде да я разгледа отблизо под претекст, че иска да разговаря с Чарлз. Ема силно се притесни от това внимание, ала нито за миг не съжали за стореното, и момчето, и майката изглеждаха толкова щастливи! Майката непрекъснато търсеше повод да я заговори с подкупваща топлота и учтивост, а след малко Ема забеляза, че освен страстта си към танците мъничкият й кавалер бе не по-малко въодушевен от желанието си да разговаря, и наистина има свое собствено мнение, след като бе отправила към него някои забележки и въпроси. Беше неизбежно да не научи, че детето има сестра и двама братя и че всички те живеят при чичо им в Уикстед, че чичото го учел на латински, че много обичал да язди и че имал собствен кон, който му бил подарен от лорд Осбърн, а също и това, че вече е излизал на лов с лорда и неговите хрътки.
След края на двата танца Ема разбра, че семейство Едуардс се канят да пият чай и мис Едуардс я предупреди да не се отдалечава, а по видът й личеше колко важно е за мисис Едуардс да ги види заедно в стаята за чай и Ема с готовност застана нащрек на най-удобното за целта място. Всички приемаха с удоволствие блъсканицата и опашката пред масата за чай, която бе разположена в малко отделение в стаята за игра на карти. Мисис Едуардс и младите й придружителки се позабавиха, докато минаваха покрай масите на картоиграчите. Случи се да се спрат близо да мястото за казино на лейди Осбърн, и мистър Хауърд, който седеше на нея, се обърна към своя племенник, след което Ема усети върху себе си очите на милейди и на джентълмена и едва успя да отклони поглед, за да не изглежда, че е чула възторжения шепот на своя мъничък приятел: „О, чичо, моля те да погледнеш към моята дама! Толкова е красива!'' В този момент дамите трябваше да се придвижат напред и Чарлз бе подканен да побърза, без да е изслушал мнението на чичо си.