Влязоха в стаята за чай и видяха две дълги маси с прибори, а в края на едната лорд Осбърн седеше самичък с вид на човек, който иска да се изолира възможно най- много от бала, за да се наслади без задръжки на собствените си мисли и да погледа другите на спокойствие. Чарлз веднага го посочи на Ема и каза:
— Ето го и лорд Осбърн. Хайде да отидем при него!
— Не, не, — каза Ема и се засмя, — трябва да останеш при моите приятели.
Чарлз се бе отпуснал достатъчно и вече се бе осмелил да зададе някой и друг въпрос.
— Колко е часът?
— Единайсет.
— Единайсет! А на мен изобщо не ми се спи! Мама казва, че трябва да си лягам в десет. Мислите ли, че мис Осбърн ще удържи на обещанието си и ще танцува с мен след чая?
— О, да, предполагам, че ще стане точно така, — каза Ема макар че едва ли имаше сериозни основания да вярва в това, след като въпросната госпожица не бе спазила първото си обещание.
— Кога ще дойдете в Замъка Осбърн?
— Вероятно никога, не съм представена на семейството.
— Но бихте могли да дойдете в Уикстед и да се видите с мама, а тя пък ще ви заведе в Замъка! Там има една страшно интересна препарирана лисица, също и язовец, човек би си помислил, че наистина са живи! Жалко, че не можете да ги видите.
След чая повечето от присъстващите се заизправяха и на вратата отделните групички се разбъркаха, а на всичко отгоре няколко карета за карти се бяха разтурили и сега сума ти народ се движеше в противоположни посоки. В насрещния поток Ема видя мистър Хауърд и сестра му, която го бе хванала под ръка, а щом се изравниха с нея, мисис Блейк привлече вниманието й с приятелско докосване и каза:
— Скъпа мис Уотсън, цялото семейство ви е признателно за добрината, която проявихте към Чарлз. Позволете ми да ви представя брат си, мистър Хауърд.
Ема направи реверанс, а джентълменът се поклони, набързо я помоли за честта да я покани за следващите два танца, Ема прие още по- набързо, след което бяха принудени да се разминат в противоположни посоки. Ема беше много доволна от това стечение на обстоятелствата, защото в ненатрапчивия, приветлив и изискан вид на мистър Хауърд имаше нещо, което много й допадна, а няколко минути по-късно стойността на поканата му нарасна неимоверно, тъй като чу как лорд Осбърн се обади от една прикрита зад вратата маса, за да извика Том Масгрейв и да му каже:
— Защо не поканите онази красива Ема Уотсън? Иска ми се да танцувате с нея, а аз ще дойда да ви погледам.
— Точно това си мислех, милорд. Просто ще помоля да ме представят и веднага ще танцувам с нея.
— Направете го, а ако усетите, че не й се разговаря, след малко можете и да ме запознаете с нея.
— Ще бъде изпълнено, милорд. Ако и тя е като сестрите си, единственото, което ще поиска, е някой да я слуша непрекъснато. Тръгвам още сега, тя вероятно е в стаята за чай. На онази скована стара мисис Едуардс чаят вечно не й достига.
Той се запъти нанякъде, а лордът тръгна след него. Ема побърза да се махне от мястото, където бе стояла досега, и тръгна в противоположна посока, съвсем забравила за мисис Едуардс.
— Почти ви бяхме изгубили, — й каза мисис Едуардс след не повече от пет минути, когато с госпожицата бяха успели да я открият. — Можете да останете тук, ако тази стая ви харесва повече от залата, но ще е най-добре да не се разделяме.
На Ема й бе спестена необходимостта от извинения, тъй като тъкмо в този момент към тях се приближи мистър Масгрейв, който гръмко помоли мисис Едуардс да го представи на мис Ема Уотсън и на застаряващата дама не й оставаше друго, освен да демонстрира студенината си с едно доста неохотно представяне. Той незабавно помоли за честта да му бъде предоставен следващия танц, и Ема, колкото и да бе поласкана от мисълта, че и лордът, и неговият приближен я смятат за хубава, не бе никак склонна да отдаде предпочитанията си на Том Масгрейв. Дори изпита известно задоволство, че може да се позове на предишния си ангажимент и да откаже.
Очевидно той остана доста изненадан и дори се посмути. Личността на последния й партньор вероятно го бе довел до убеждението, че не е затрупана с покани.
— Моят малък приятел Чарлз Блейк, — възкликна той, — не бива да очаква, че ще танцува с вас през цялата вечер — просто не бихме могли да понесем такова нещо, а е и против правилата на нашите балове. Освен това не допускам и мисис Едуардс, нашата добра приятелка, да позволи такова нещо. В нейно лице имаме толкова справедлив съдник по въпросите на благоприличието, че едва ли би одобрила такава опасна благосклонност.
— Не съм уговорила следващия танц с младия мистър Блейк, сър.
Джентълменът като че ли се попритесни, изрази надежда, че ще има това щастие някой друг път и учтиво я заразпитва за семейството й, а Ема развеселена си помисли, че май никак не му се иска да си тръгне, макар че приятелят му лорд Осбърн го чакаше за резултата.