БЪЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗЗ!
БЪЗЗЗЗЗЗЗ! БЪЗЗЗЗЗЗ! БЪЗЗЗЗЗЗЗ!
Отварям рязко очи, сепната. Лампата свети, потната ми буза е притисната към книгата по психология, от която си водех бележки, половината завивка е на пода, а другата половина е усукана около крака ми. Поглеждам часовника - два и седем през нощта. Някакъв звук ли ме събуди, или сън? Понякога сънищата ми ме събуждаха, принуждаваха ме да отворя очи и в първия миг не мога да се ориентирам къде съм.
БЪЪЗЗЗЗЗ! - чух отново и седнах, очите ми бяха широко отворени от шока. Освободих се от завивката, облякох халата и хукнах по широкия коридор на апартамента си, за да грабна слушалката на домофона.
Аз съм - каза Мал.
О - отвърнах и натиснах бутона, за да го пусна.
Мал не ме беше посещавал в два сутринта - всъщност след полунощ - от години. Рядко, откакто срещна Стефани, и никога, откакто заживяха заедно и после се ожениха. Не че бях толкова маловажна или не би го направил, ако искаше да ми каже нещо важно, но му бях обяснила, че това няма да се хареса на Стефани. Кийт нямаше против той да идва, докато е нощна смяна, защото така нямаше да съм сама. Но Стефани не беше сигурна относно приятелството ми с Мал. Дори сега тя понякога ме поглеждаше накриво, което ми казваше, че ме подозира; понякога вълните на съмнението й се изливаха от нея.
Отворих вратата на Мал и веднага разбрах, че не е дошъл просто така.
Той едва стоеше прав. Косата му стърчеше, вратовръзката му се бе разхлабила и лежеше накриво над отворената риза. Сакото и панталоните му, макар и тъмносини, бяха покрити от тъмни петна, светлосинята риза беше също вкоравена и тъмна. Кръв. Изсъхнала кръв. Свих се вътрешно, жлъчка нахлу в гърлото ми, стомахът ми започна да се свива.
Стеф претърпя инцидент - каза той съвсем тихо. - Тя е в болница!
Ще ти направя нещо за ядене - казах аз, когато го въведох вътре.
Знаех, че няма да ми каже нищо друго, защото не знаеше нищо друго. Ние умеехме да се разбираме за такива неща. От инцидентите с леля Мер знаехме, че трябва да казваме най- важното в първия миг. Ако знаеше, че тя ще се оправи, щеше да ми го каже; ако тя нямаше да се оправи, той също щеше да ми го каже. Той не знаеше нищо повече от това, което вече ми бе казал.
Не попитах какво се е случило, защо имаше толкова много кръв, дали е бил там, когато е станало, защото това не беше важно. Той имаше нужда от утеха. Имаше нужда да бъде нахранен.
Докато слагах ориза, той стоеше в ъгъла на кухнята, облегнат на хладилника. През цялото време дишах през устата, за да не усещам металическата, гадна миризма на кръв. Размразих зеленчуци, отворих консерви домати, изпържих лук, смесих го с доматите, добавих доматено пюре, като не спирах да говоря. Говорех за настоящото ми назначение, как съм скъсала с Кийт само за да се върна при него след няколко часа и пак да започна да мисля за късане. Говорех за тревогите ми относно кой зарежда неправилно ресторанта. Не спирах да говоря, говорех твърде много. Говорех твърде много, защото се бях научила отдавна, че последното, от което Мал има нужда по време на криза, е тишина.
Не ядохме.
Чиниите с прясно приготвена храна стояха на дървената маса в дневната, докато аз седях на дивана, а Мал бе свит до мен, положил глава в скута ми. Галех косата му и говорех ли говорех, докато и двамата заспахме.
14.
Първо забелязах очите му.
Помътнели, в тях се вихреше буря от болка и агония.
Тогава разбрах, на мига, че нещо се е случило с майка му. Горкият Мал. Понечих да го успокоя, да сляза от леглото, към скута му, да го прегърна и да го гушна, да го обичам по-добре. Не можех. Не можех да помръдна. Нещо ме задържаше. Долу.
Когато погледнах, видях, че ръцете ми са вързани с каиши, които ме задържаха долу. Около китките ми имаше превръзки. Втренчих се в белия таван. Въздъхнах.
Той още ме гледаше. Усещах очите му, как галят нежно профила ми, както той често правеше с ръка, преди да ме целуне.
Не знам защо се тревожиш, казах му мислено. Не можех да го изрека на глас, те слушаха всичко. Слушаха, записваха, правеха го на голям въпрос. Дори някакви най-случайни, незначителни реплики тук се превръщаха в Светия граал.
Знаех какво си мисли: Какво?
Не защо? Какво?
Той знаеше защо, питаше се какво? Какво го е отключило? Какво ме е накарало да го направя? Той знае защо съм го направи-
ла, но не и какво ме е накарало. Да, това иска да разбере моят любящ съпруг: не защо, а какво?
Намерих шоколада. И цигарите - каза той. Прозвуча така, сякаш бяха някаква страшна дрога. Всяка жена има нужда от шоколад и цигари. И ако не пушех в къщата, около него, ако не го карах да диша дима, какво толкова, че аз пуша? Това бяха само цигари.