Не казах нищо, защото бях изумена и изпълнена със съмнение. Звучеше достоверно, но невероятно. Ние говорехме почти всеки ден, как така нито веднъж не се бе изпуснал, ако това беше вярно? И защо не съм го усетила? Защото вече не се опитвах да го разчитам? Той беше такава част от живота ми, че винаги смятах, че знам какво чувства, затова може би не си бях правила труда да
сторя онова, което правех с другите хора, да се опитам да го усетя на всяко ниво.
Върнах се по-рано от пътуването, защото се започна отново. Тази мания по теб - срещах се с жени и се питах дали с теб ще е по-хубаво. И ти ми липсваше. Това ме подлудяваше, но знаех, че е защото вече съм готов. Затова се върнах, готов да се установя. Да се оженя, да имам деца с теб. Аз... не мога да повярвам, че ти казвам това след толкова време. Бях поръчал пръстен, платинен, с диаманти и розов кварц. Някой ми каза, че розовият кварц е камъкът на любовта и романтиката, и знаех, че ти си падаш по това, затова исках да го сложат на пръстена. Затова те помолих да ме посрещнеш на летището. Щях да падна на коляно там и да те помоля да се ожениш за мен. Когато те видях, разбрах без съмнение, че това искам. Стисках пръстена, сърцето ми беше в гърлото, но бях готов. Щях да го направя. И тогава се появи... твоят приятел.
Внезапно се върнах на летището: шумът на залата за пристигащи, топлината, вълнението на хората, които се събират отново. Помнех как ме прегърна силно, устните му се задържаха на врата ми, как се взираше в мен, след като ме целуна по устата, шокът и ужасът, които се изписаха на лицето му, когато видя Кийт. Всичко беше толкова ясно: а разбирах чак сега. Винаги бях усещала, че някакво много важно парченце липсва от пъзела на паметта ми, сега вече разбирах.
Помниш ли какво те попитах, когато Кийт отиде да плати за паркинга? - попита Мал.
Ние бяхме до старото черно ауди на Кийт. Мал, по- мускулест от преди, посивял от умора, небръснат и раздърпан; аз, неспособна да свържа вълнението си, че се е прибрал у дома.
Помниш ли какво те попитах? - повтори Мал.
Кимнах. Помнех. Разбира се, че помнех.
Мал се приближи, сложи длан на лицето ми и наклони главата ми назад, за да види очите ми.
Помниш ли какво те попитах? - повтори за трети път.
Дали наистина искам него?
И помниш ли ти какво ми каза?
Кимнах.
И какво ми каза?
Не исках да го повтарям. Не исках да повтарям думите, които бяха съсипали всичко.
Какво ми каза? - настоя той.
Поех дълбоко дъх.
Казах, че още утре бих се омъжила за него, ако ми предложи - прошепнах аз. Не го мислех. С Кийт се бяхме събрали отново и още бяхме в първите вълнуващи, изпълнени със секс дни. Ако ми беше предложил, нямаше да се съглася. Но го казах, защото исках Мал да го приеме, исках да е щастлив и да мисли, че и аз съм щастлива.
Бях глупак да си мисля, че ще ме чакаш, докато се наканя. Но когато каза това, разбрах, че е свършило. Ти вече не ме искаше.
Не го мислех. Мислех, че не харесваш Кийт. Мислех, че ако ти покажа, че нещата между нас са сериозни, ще се радваш за мен. Мислех... - Всичко бяхме объркали. Всичко бяхме объркали. Въздъхнах дълбоко.
Ръката му притисна лицето ми по-силно и аз вдигнах ръце към неговото, когато той сведе глава, вече ни деляха само сантиметри. Ако някой от нас беше помръднал, дори малко, устните ни щяха да се срещнат. Щяхме да се целунем. Нямаше да е бърза целувка за поздрав, нямаше да е шега за пред семейството ни, а щеше да е истинска, изпълнена с любов целувка. Никога не бях искала някой да ме целуне така, както исках той да ме целуне в онзи момент.
Очите му се затвориха и той опря чело на моето.
Нищо не можеше да се случи. Нищо не можеше никога да се случи. Ние бяхме направили избора си и нищо не можеше да се случи.
Господи, Нова, Господи - прошепна той, когато затворих
очи.
Стояхме, неспособни да се откъснем един от друг, неспособни да се съвземем, затворници на собствената си неискреност.
24.
- Къде беше? — попитах шепнешком Мал.
Чух вратата да се отваря и да се затваря преди няколко минути и очаквах да дойде в леглото, беше вече късно. Но продъл-
жавах да чакам, а нищо не се случваше, не се чуваха стъпки по стълбите, нито звукът на телевизора, за да гледа мача, който му записах (сигурен знак, че е пиян). Но нищо не се случи. Няколко ужасни секунди се питах дали не е крадец, после си казах, че определено чух ключа в ключалката. Открих го в тъмната кухня, облегнат на плота, взираше се в кръглата дървена дъска за рязане, сякаш тя му изнасяше важна лекция за еволюционната теория.
При Нова - каза той съвсем тихо.
Толкова време? - попитах. - Тя не трябваше ли да си е легнала преди часове?