— Не, не. Аз съм… всъщност колега съм му. Казвам се Ливингстън.
Последва кратка пауза и щракване — явно го прехвърлиха на друга линия. След това в слушалката прозвуча равен мъжки баритон:
— Доктор Ийстман на телефона.
— А-а… обажда се Барни Ливингстън. Аз съм приятел на Мори. Бях последният, който разговаря с него преди той да… скочи.
— А, спомням си. Получихте ли бележката ми?
— Да, благодаря ви, докторе — Барни си спомнила лаконичния хладен тон на изпратеното му от Ийстман благодарствено писмо. — Всъщност оттам взех номера ви.
Ийстман не му помагаше особено да поддържа разговора, така че се наложи Барни да поеме отново инициативата:
— Аз току-що ходих да видя Мори, сър…
— Това, струва ми се, надхвърля границите на дълга.
— Той е чудесно момче, сър. Харесва ми.
— Радвам се да го чуя. По принцип Мори трудно общува с връстниците си. С какво мога да ви помогна, господин Ливингстън?
— По-скоро Мори има нужда от помощ, сър.
— Не ви разбирам — в гласа на психиатъра прозвуча нотка на раздразнение.
— Доктор Ийстман — продължи Барни, като се опитваше да запази спокойствие, — известно ли ви е, че синът ви е подлаган на шокова терапия?
— Разбира се.
— Простете откровеността ми, сър, но току-що бях на посещение при сина ви. И от това, което видях, мога да кажа, че е значително по-зле от когато и да било.
— Според доктор Канингъм съвсем не е така — отсече Ийстман. — А и какво дава право на един първокурсник да преценява по-старшите от него?
— Докторе — настоя Барни сериозно, — единственото, за което ви моля, е да отидете да видите как изпепеляват мозъка на сина ви.
— Абсолютно излишно, Ливингстън. Напълно запознат съм с процедурата и по мое мнение тя е идеалното лечение за депресията на момчето.
Барни все по-ясно разбираше, че доктор Ийстман съзнателно избягва да казва „синът ми“, сякаш за да се освободи от всякаква отговорност за трагичното състояние на Мори.
— Доктор Ийстман, чуйте ме. Умолявам ви да не им позволявате повече да тресат Мори. Той ще се оправи. Просто го оставете да оздравее на спокойствие.
Последва кратко мълчание.
— Ливингстън, признателен съм за загрижеността ви и несъмнено ще обсъдя въпроса с доктор Канингъм. Надявам се, че сте прекарали добре празника.
Барни занемя.
— Е, приятна вечер — сбогува се докторът с равен и леден глас.
Барни остави слушалката и се облегна на телефона като победен боксьор.
Прибра се в медицинската каторга малко след осем. Библиотеката беше все още отворена и той отиде да потърси най-новата литература за ЕШТ. Чете трескаво, като драскаше записки по заемните бележки. Очевидно електрошоковата терапия се препоръчваше при: а) непосредствена опасност от самоубийство, б) депресивно вцепенение, в) опасност за физическото здраве на пациента поради различни причини.
Дори ако приемем, че изброените състояния се отнасяха за Мори, и най-горещите поддръжници на процедурата изрично препоръчваха да се прилага само при спешни случаи. А тук защо е нужно да се бърза? Мори просто си седи на терасата и ниже метафори като стара баба — броеницата си.
Имаше и странични ефекти. Във всеки един от случаите се наблюдаваше поне частична загуба на паметта — макар и временна, според изследванията. Ами ако Мори се окаже изключение от статистиката? Ще остане ли паметта му увредена за цял живот?
Томас Ман ли беше казал, че геният не е нищо друго освен способност на психиката да има свободен достъп до минали изживявания? Паметта не е ли най-ценното притежание на твореца?
Мори е интелигентно, чувствително и артистично момче и справедливостта изисква да му се дадат възможности да се развие като личност. Най-малкото да успее или да се провали според собствените си сили, а не да го покосят мълниите на някакъв безжалостен Зевс.
Тези касапи лекуват душевната болест, като че ли е гангрена на мозъка — направо режат. Не влагат никак ви по-тънки умения — заключи Барни.
— Когато аз стана психиатър, ще се старая да лекувам душевните рани, да върна на хората целостта им като личности. Никоя машина не може да направи това.
Вандербилт Хол гъмжеше от весели студенти, които оживено бъбреха. Около пианото дори се бяха събрали на групичка и пееха коледни песни. Вероятно на следващия ден работата щеше да продължи както обикновено, но днес всички бяха решили да се насладят докрай на празника.
В бюфета Барни зърна Грети Андерсън с поднос храна, която изглеждаше приготвена от същите вещества като линолеума на пода. Барни забеляза възхитено, че на Грети дори палтото от камилска вълна ѝ стои като тесен пуловер. Полюлявайки се плавно, Грети приближи ъгъла, където Лора вече ораторстваше пред двама стажант-лекари. Барни реши да се присъедини.