— Здравейте! — поздрави ги той.
— Охо! — провикна се Лора. Тайнственият пътник. Още ли е държавна тайна, или вече можеш да ни кажеш къде беше?
— Бях на Кейп Канаверал и помагах да изстрелят в орбита една пуйка.
— О, я не ни занасяй, Ливингстън. Да не сме от сенатската следствена комисия.
— Да речем, че просто бях с приятел.
— Или приятелка? Обзалагам се, че е много сладка — пропя Грети и го дари с една от ослепителните си усмивки.
— Е, добре. Предавам се. Прекарах деня с Джен Мансфийлд. Работихме върху някои… анатомични въпроси.
— Знаеш ли — отбеляза Грети, — почти съм готова да ти повярвам — и след това добави, докато се отдалечаваше: — Може би затова никога не ми се обаждаш.
Другите студенти постепенно се изнизаха и се затвориха по килиите си, за да залегнат отново над книгите. Най-сетне Барни и Лора останаха сами. Тя го погледна право в очите.
— Е, ще ми кажеш ли къде беше всъщност?
— Разбери, наистина не мога. Дал съм дума. Лора махна театрално с ръка:
— А някога бяхме приятели…
— Имам предложение, Кастелано. Давам сведения срещу други сведения.
— Готово.
— Ще ти кажа къде бях, ако ми кажеш колко имаш на теста по биохимия.
Лора се поколеба, хваната натясно. След това се усмихна свенливо и прошепна с поверителен глас:
— Ще повярваш ли, ако ти кажа 11 точки?
— Не.
Тя го потупа по рамото и бодро му пожела:
— Лека нощ, Барн. И не забравяй — утре е „великият ден“ по анатомия. Както би казала Грети, постарай се да си „на ниво“.
— Мъжкият пенис…
Нотката на наслаждение в гласа на професор Лубар подсказваше, че тази лекция никога не му омръзва. Педагогическото пособие пред него представляваше уголемен макет на органа. Беше станал вече повод за много оживени разговори сред студентите, които днес се събраха в пълен състав, а някои дори подраниха.
— Този мъжки орган служи за съвкупление, а при бозайниците и за уриниране. Формата му е цилиндрична, свързан е във висящо положение с пубиса. Терминът „фалос“ е неточен, защото описва члена само когато е във вдигнато положение. Дължината на мъжкия пенис варира от 12 до 20 сантиметра и няма връзка с изпитваното от мъжа или жената удоволствие по време на полов акт. Ако някой ви е разправял за органи, дълги по 30 см, не му вярвайте. Това са само легенди — или пък въпросният е налетял в тъмното на кон.
Никой не се засмя. Стояха с каменно изражение от уважение към професора, към гениталиите на труповете и към своите собствени най-вече.
Лубар вдигна високо изображението на половия орган докато обясняваше трите вида тъкан: на пикочния канал, препуциума и семенниците.
Направи пауза, за да отбележи с крива усмивка:
— Надявам се, че следите внимателно.
И после попита:
— Може ли да каже някой какво настъпва, когато вследствие на хиперемия на гениталиите пещеристото тяло се изпълни с кръв?
В първия момент никой не реагира… поне външно. Наистина ли има предвид…? Възможно ли е да пита за…?
Без видима причина професорът посочи Лора:
— Моля, госпожице Кастелано, какво настъпва след хиперемия?
— Ерекция, господин професоре.
Аудиторията въздъхна облекчено.
— Интересно защо въпреки превеса на мъже в курса единствено на госпожица Кастелано ѝ е известно добре познатото явление ерекция на мъжкия член?
Отговор не последва.
Лубар, който никога не пропускаше да подметне нещо цветисто за сметка на женската част от курса, насочи отново разпита към Лора:
— Вие, госпожице Кастелано, можете ли да предложите обяснение?
— Ами може би имам повече лични наблюдения, сър — отвърна Лора небрежно.
Професорът благоразумно се върна в познатите води на „Анатомията“ на Грей и предложи на студентите да започнат внимателно дисекция на отличения за деня орган.
Чудна работа. Смятаха, че трите месеца опит са ги закалили в рязането на човешка плът, но ето че поне вътрешно повечето студенти потрепериха, щом започнаха дисекция на новия орган.
— Ей Богу, Кастелано — възкликна възхитено Барни, когато няколко часа по-късно излязоха от аудиторията. — Закопа всички мъже в курса.
— Нищо особено. А ти защо не се обади, дявол да те вземе?
— Не знам. Страх ме беше да си покажа главата.
Тя го стрелна лукаво с поглед:
— Главата ли казваш, Ливингстън?
Очите ѝ святкаха игриво.
Точно тогава при тях дойде Грети.
— Отвратително! Направо възмутително — цупеше се тя.
— Кое бе, Грети?
— Всички тези намеци. Ами Лубар как размахваше онова нещо, като че ли е някакъв фетиш.