Ханк беше сам в мъжката тоалетна, приглаждаше косата си с виталис — „никаква мазнина, никакви нетна“. Видя в огледалото Барни да влиза и го посрещна екзалтирано:
— Е, Ливингстън, какво ще кажеш? Вече наистина съм женен!
— Да, Ханк, беше страхотен. Виж какво, познаваш ли Глория?
— Челини? Хубавко момиче, а?
— Меко казано. Слушай, Ханк, аз не съм от Питсбърг. Не познавам тукашните обичаи, духа на обществото, нали разбираш?
— Не, честно казано, не зацепвам за какво говориш.
— Искам да разбера мога ли да вкарам момичето в леглото си?
— Разбира се — отвърна Ханк с ангелска усмивка. — Това е лесно.
— Лесно? Леле Боже, кажи какво да направя?
Ханк привърши с прическата си, прибра гребенчето в предния джоб и докато излизаше, подхвърли небрежно:
— Просто се ожени за нея.
Барни се прибра в Бруклин измръзнал и прегладнял.
В навечерието на Нова година Палмър Талбот остана като поразен от мълния.
На бала в Ловджийския клуб възторгът на бостънската аристокрация от високата му и зашеметяваща любима беше осезаем. Чувстваше одобрителните им погледи, докато се носеше вихрено с нея по дансинга под меките звуци на оркестъра на Лестър Ланин. Самият Палмър никога не бе я виждал така красива или, както призна той, така печална.
Събитието беше от такова значение за бостънския светски календар, че по-голямата му сестра Лавиния долетя от Англия със съпруга си, виконт Робърт Олдгейт и с невръстния им син, почитаемия Таркуин Олдгейт (който повърна цялата благородна закуска в 3.00 часа върху една вечно усмихваща се старша стюардеса).
С наближаването на вълшебния час празничното веселие се разгоря. В дванадесет без пет напълниха всички чаши с Дом Периньон и поканиха лорд Олдгейт да вдигне тост:
— На мама и татко — здраве и щастие. На Лавиния и Таркуин — … щастие и здраве. На Палмър и Лора… здраве, щастие и ъъъ сватба.
Шестте кристални чаши звъннаха над масата, Палмър засия целия и като погледна многозначително Лора, отбеляза:
— Пия за това.
Неочаквано Лора рече:
— И аз.
Палмър изпадна в такова въодушевление, че не спомена нищо до следващия следобед, и то чак когато оставяше с колата Лора пред института:
— Лора, сериозно ли го каза онова снощи? Тя вдигна поглед към него:
— Може би.
Щом отново се почувства на сигурно място в крепостта Вандербилт, Лора си помисли: „Казах го, но не съм съвсем сигурна, че го искам. Защо, по дяволите, го казах?“
15.
— Имам рак — обяви Ланс Мортимър.
— Какво?
— Имам повече рак от всички други в института. На Барни му трябваха няколко секунди за да схване, че Ланс говори за предметни стъкла с проби от карциноми на пациенти.
— Чудесно, Ланс. Предполагам, че както обикновено имаш и по няколко резервни и за приятелите си.
— Точно така, включително сифилис и гонорея. Ей, очертава се страхотен семестър!
През цялото есенно-зимно полугодие студентите се оплакваха от „безсмислието“ на учебната програма — труповете по анатомия, сухото зубрене на химични съединения, пълното отсъствие на всякаква, дори далечна връзка с болести.
Новият семестър щеше да поправи това, макар и не дотам, че да ги изправи пред истински жив пациент.
— Патологията — от гръцката дума pathos, означаваща страдание — е болестната страна на хистологията. Миналият семестър разглеждахме микроскопски препарати със здрави тъкани. Сега ще изучавате същите тъкани в болестно състояние. С други думи, връзката между патология и хистология е като тази между прояденото дърво и махагона, или, по-меко казано, между туршията и пресните краставици, или киселото и прясното мляко например.
Така говореше Брендън Бойд, професор по патология, известен като най-енергичния лектор в университета, описан от един студент като „човек, който кара смъртта да живее“.
— В крайна сметка — продължи той, като премина към историческите измерения на предмета, — тази наука е била известна на египтяните преди приблизително 4000 години и ние разполагаме с техни текстове, в които се описват различни травми, тумори и инфекции. В това отношение Хипократ е бил истински новак и можем да му бъдем признателни само за това, че е създал строен метод за систематизиране на болестите. Великият Гален, личен лекар на римския император Марк Аврелий, разпознал наличието на гной в урината като признак за инфекция на пикочния мехур или бъбреците и открил причините за някои смъртоносни заболявания. — После додаде: — Ние, патолозите, сме си спечели ли заслужено славата на непогрешими. Случва се някои колеги от другите отделения да сгрешат диагнозата, но аутопсиращият неизменно намира верния отговор. С други думи, може и да не сме в състояние да ви излекуваме, но поне ще ви кажем от какво сте умрели.