— Може… след мача. След като го поразиграя първото полувреме.
Планът на медиците беше прост. Като приемаха, че юристите не са във форма — Уилкинсън беше главният, но не единствен пример, смятаха да протакат играта и след това да се възползват от неминуемата умора на противника през второто полувреме.
И наистина, така пестяха силите си, че в началото на двубоя Скип Елзас дори не си направи труда да улови топката, а остави Уилкинсън да я запрати на свой съотборник. За огромно облекчение на медиците, когато съдийският сигнал обяви края на първото полувреме, юристите водеха само с шест точки.
В съблекалнята Скип каза на играчите си с професионална загриженост:
— Гълтайте много течности, момчета. Тук е горещо като в пещ. Нищо чудно, ако юристите са надули нарочно парното, Адски съжалявам, че не взехме солни таблетки.
— Аз имам лекарства — произнесе познат глас откъм отсрещната редица гардероби.
Беше деканът Холмс с черна чанта в ръка. Миг по-късно баскетболистите поглъщаха съединение, което щеше да възстанови не само намалелия натрий, но и изчерпаните електролити.
— Как е положението, момчета? — попита деканът бащински.
— Играят страшно мръсно, сър — изказа Барни мнението си, което деканът едва ли оцени като експертно.
— Забелязах, Ливингстън — отвърна той. — Тази година, изглежда, са по-зле от всякога.
— Да, и затова се крият зад Уилкинсън като зад огромна секвоя.
— Наистина — съгласи се Холмс, — но ако продължим сравнението, Мак е здравата сраснал със земята. Не можете ли да се възползвате от неподвижността му, Скип? — обърна се той към капитана на отбора.
— Да, сър. Запазили сме някои бързи разигравания на топката за второто полувреме.
— Хубаво — кимна деканът. — В такъв случай по-добре да ви оставя да си гледате работата.
В самото начало на второто полувреме стана ясно, че и двете, страни са изтощени. Победата щеше да е не на страната на по-бързия отбор, а на този, който е в по-добра форма. И докато минутите се точеха мъчително бавно, играта сякаш се изроди от баскетбол в някакъв човекоубийствен футбол без защитни екипи.
Барни, който никога не се бе страхувал да се хвърли с главата напред за топката, на няколко пъти буквално беше смачкан от камара играчи, които скочиха върху му. Колената му се обелиха, ребрата му се натъртиха. Някъде по средата на последната четвърт при изравнен резултат 56:56, медиците останаха само с петима играчи. Но те бяха възстановили адреналина си достатъчно, че да подновят голямото тичане.
И сега пред наелектризираната, скочила на крака публика те постепенно започнаха да печелят преднина. Две, четири, шест, после седем точки в полза на гостите. Ръцете ги сърбяха. Скип Елзас грабна рикоширалата след неточен изстрел на юрист топка и я подаде на Барни, който беше вече в средата на игрището. Той на свой ред я запрати на, Бенет, който се озова под коша на юристите сам-самичък, с изключение на един защитник — Мак Уилкинсън.
Бенет замахна към коша. Уилкинсън замахна срещу Бенет. Последва сблъсък. Скупчване. Съдийска свирка. Бенет сякаш напълно изчезна под планина от ръце и крака.
За общо изумление реферите отсъдиха фаул на Бенет — за груба игра. Но първо трябваше да отлепят преплетените играчи от пода. След дълги усилия трима негови съотборници успяха да повдигнат Танка и Бенет се появи на бял свят. Държеше се за глезена и се гърчеше от болка.
— Бен, добре ли си? — попита Барни разтревожено.
— По дяволите — изохка той с разкривено лице. — Май имам нещо счупено. Адски ме боли.
— Отдръпнете се, отдръпнете се! — прозвуча властен глас.
Беше деканът Холмс и с него още две университетски светила.
— Направете му място да диша! — заповяда друг лекар.
Барни и останалите му съотборници изпразваха една след друга пластмасови чаши вода и премисляха бедата си. Ами ако Бенет не е в състояние да продължи? Да се откажат ли, или да продължат четирима срещу пет? И в двата случая ситуацията беше зловеща.
Обезпокоен повече за Бенет, отколкото за изхода на двубоя, Барни се опита да се добере до приятеля си. Но университетските величия бяха наобиколили пострадалия отвсякъде и един от заместник-деканите отпрати Барни с ръка. Дори реферът не можеше да надзърне. А задължителното прекъсване вече изтичаше и играта трябваше да се възстанови.
В мига, в който прозвуча съдийският сигнал, кръгът от лекари се разкъса и Бенет отново се появи. Деканът Холмс със загрижен вид му помагаше внимателно да се изправи на крака. Бенет стъпи предпазливо на десния си крак, после закуца малко по-уверено. Кимна на рефера, че е добре, и махна успокоително към Барни.