Хершел все още не смееше да заговори по същество. Хана му се притече на помощ:
— Мислехме дали не можем да ви помогнем някак.
— Не разбирам, госпожо — учуди се мисис Бенет.
— Синът му… — подзе Хершел. — Линк все говореше за надеждите и мечтите си относно своя син. Искаме да се уверим, че мечтите му ще се сбъднат.
— Добре ли е той? — попита Хана. — Искам да кажа, той и майка му…
— Боя се, че Линк младши няма майка — в очите на мисис Бенет проблесна гневна искрица.
— Как така? — удиви се Хана.
— Това е дълга и тъжна история — подхвана възрастната жена с въздишка. — Те двамата хич не се погаждаха още преди да мобилизират Линк в чужбина. Всъщност точно по времето, когато той… беше убит в сражение, адвокатите дооформяха документите за развода им. Но веднага щом чу за това, тя оттегли молбата си за развод.
— Сигурно заради детето — предположи Хершел. — Трябва да се е разтревожила за него.
Елва Бенет заклати енергично глава в знак на несъгласие:
— Зарад десетте хиляди долара, мистър Ландсман. Такава е военната осигуровка за най-близките — десет хиляди долара. От тогаз започна да дохожда всяка седмица в Милсбърг чак от Атланта само за да се отбие в пощата и да провери пристигнал ли е чекът. А той, не ще и дума, идваше винаги навреме. Възмущението ѝ нарастваше:
— И представяте ли си, мистър Ландсман — продължи тя с треперещ глас, — през всички тия златотърсачески пътешествия тя ни веднъж не дойде да види сина си. Пък според американското правителство била най-близката роднина! Тая жена…
И избухна в сълзи.
Хана я докосна нежно и успокоително, а Хершел изрази гласно недоумението си:
— Простете, мисис Бенет, но нещо не разбирам. Защо всъщност той не живее при нея?
Мъката ѝ премина в негодувание:
— Защо ще живее с дете, което никога не е искала? Не можа да прости на Линк, че не ѝ даде да се отърве от бебето, преди да го роди. Лорейн се мислеше за голяма дама, не искаше да я „връзват“. Мразеше живота във военната база и все кръшкаше до Атланта сама за по няколко дни. Аз съм отгледала детето от деня, в който се роди — избърса очи с кърпичката на Хана и се извини: — Простете. Не бива тъй да приказвам. Библията учи, че е грехота да мразим.
Хершел се опита да обясни тактично целта на посещението си:
— Моля ви, мисис Бенет, не се засягайте, но бихте ли ми казали дали с внука си имате парични затруднения?
Тя се поколеба и отговори:
— Оправяме се.
— Моля ви, питам, защото желанието ни е да ви помогнем с каквото можем в знак на благодарност — надяваше се, че ентусиазмът му ще спечели доверието ѝ.
Възрастната жена сподели неохотно тревогите си:
— То се знае, докато синът ми беше жив, пращаше винаги част от заплатата си. Всеки месец, точно като по часовник. Когато това свърши, разчитах да караме с осигуровката, докато малкият Линк порасне и тръгне на работа.
— На колко години е сега? — попита Хана.
— Другия месец, на двайсет и седми, ще стане на единайсет.
— Което означава, че му остава още много време докато почне да търси работа — заключи Хершел.
— По нашите места повечето момчета почват работа на четиринайсет, а по-височките — даже и по-рано.
— Колко жалко. Баща му искаше той да получи образование, да влезе дори в колеж…
— Мечтата умря заедно с него — отвърна тя тихо.
Хершел и Хана се спогледаха и всеки знаеше какво мисли другият.
— Мисис Бенет — подхвана Хана, — ние сме безкрайно задължени на сина ви. За нас ще бъде чест, ако разрешите да ви помогнем.
— Не сме богати — намеси се Хершел, — но аз работя и мога да спестявам. Така че, като му дойде времето, младият Линк ще може да запише колеж.
Елва Бенет беше трогната и объркана:
— Мистър Ландсман, не знаете ли, че от тук до Аталанта няма негърско училище, което да може да го подготви за колеж? А нямаме средства за частно училище.
Семейство Ландсман се видяха в затруднение. Пред тях се изправяха пречки, каквито не предполагаха, че ще срещнат. След неловко мълчание, през което и двамата не намираха думи, Хана продължи:
— Мисис Бенет, зная, че по нашите места на север има училища, отлични училища, които момчето може да посещава. И те със сигурност биха му отворили вратите към някой колеж.
Елва стоеше по-объркана от всякога. Защо тези хора предлагат да платят образованието на внука ѝ? От къде на къде семейство бели ще иска да направи това? Но тя продължи да проучва въпроса и да изпитва семейство Ландсман:
— Мислите ли, че е възможно да го приемат в някое северно училище? Защото в нашите негърски училища едва ги научават да четат и да пишат. В класа на Линк са шейсет и едно деца и не ми се вярва даскалицата да знае името му даже.