11
Кет се събуди от звъна на телефона. Без да отваря очи, се пресегна за слушалката и я долепи до ухото си.
— Ало?
— Кет? Обажда се Майк.
Тя тутакси седна в леглото, а сърцето й лудо заблъска.
— Майк, добре ли си?
Чу го как се разсмя.
— Никога не съм бил по-добре, сестричке. Благодарение на теб и твоя приятел.
— Моят приятел ли?
— Мистър Динето.
— Кой? — Кет се опита да се съсредоточи, замаяна от съня.
— Мистър Динето. Той наистина ми спаси живота.
Кет нямаше представа за какво говори.
— Майк…
— Нали си спомняш за онези, на които дължах пари? Мистър Динето ги накара да ме оставят на мира. Той е истински джентълмен. И има страхотно мнение за теб, Кет.
Кет бе забравила инцидента с Динето, но сега внезапно й просветна: „Мис, не знаете с кого разговаряте. По-добре направете онова, което ви казва човекът. Това е мистър Лу Динето.“
Майк продължаваше:
— Изпращам ти малко пари, Кет. Твоят приятел ме уреди на работа. Плащат наистина добре.
„Твоят приятел.“ Кет се изнерви.
— Майк, слушай ме. Искам да внимаваш.
Чу го как отново се разсмя.
— Не се притеснявай за мен. Нали ти казах, че всичко ще бъде цветя и рози? Е, бях прав.
— Грижи се за себе си, Майк. Не…
Връзката се разпадна.
Кет не можа повече да заспи. „Динето! Как е разбрал за Майк и защо му помага?“
На другата вечер, когато излезе от болницата, до тротоара я чакаше черна лимузина. Шадоу и Райно стояха до нея.
Кет понечи да ги подмине, ала Райно каза:
— Качете се, докторке. Мистър Динето иска да ви види.
Тя го погледна за миг. Райно беше страшен на вид, но Шадоу я плашеше повече. Имаше нещо смъртоносно в мълчанието му. При други обстоятелства Кет никога не би се съгласила, но телефонното обаждане на Майк я бе озадачило. И разтревожило.
Закараха я в малък апартамент в покрайнините на града, където я чакаше Динето.
— Благодаря ви, че дойдохте, доктор Хънтър — рече той. — Оценявам това. Един мой приятел претърпя малка злополука. Искам да го прегледате.
— Какво правите с Майк? — попита тя настойчиво.
— Нищо — отвърна й той невинно. — Научих, че има неприятности, и се погрижих да ги отстраня.
— Как… как разбрахте за него? Искам да кажа, че ми е брат и…
Динето се усмихна.
— В моя бизнес всички сме приятели. Помагаме си. Майк се беше забъркал с едни лоши момчета и аз го измъкнах. Би трябвало да сте ми благодарна.
— Благодарна съм — отвърна Кет. — Наистина съм благодарна.
— Добре. Нали знаете: „Едната ръка мие другата“?
Кет поклати глава.
— Няма да извърша нищо незаконно.
— Незаконно ли? — повдигна вежди Динето. Изглеждаше обиден. — Не бих ви накарал да вършите нищо такова. Този мой приятел е претърпял дребна злополука и мрази болници. Ще го погледнете ли?
„В какво ли се забърквам?“, почуди се Кет.
— Къде е?
— В спалнята.
Приятелят на Динето бе пребит от бой. Лежеше в безсъзнание.
— Какво се е случило с него? — попита Кет.
— Падна по едни стълби — рече Динето, като я погледна.
— Би трябвало да иде в болница.
— Казах ви, че не обича болници. Мога да ви осигуря всякакви болнични инструменти, каквито ви трябват. Имам друг лекар, който се грижи за приятелите ми, но с него се случи премеждие.
От тези думи Кет я побиха студени тръпки. Искаше й се само да избяга от това място и да се върне у дома, и никога повече да не чуе името на Динето, но в този живот за всичко се плащаше. Услуга за услуга.
12
До края на третата си година като стажант-лекарка Пейдж вече бе асистирала на стотици операции. Бяха й станали втора природа. Познаваше хирургическите процедури при операции на жлъчката, далака, черния дроб, апендикса и най-вълнуващото — сърцето. Пейдж обаче се чувстваше неудовлетворена, защото не оперираше тя самата. „Какво стана с мотото: наблюдаваш, действаш, обучаваш?“, чудеше се тя.
Получи отговор, когато главният хирург Джордж Инглънд я повика.
— Пейдж, утре в трета операционна зала в седем и тридесет сутринта е планирана по график операция на херния.
Тя си записа.
— Кой ще оперира?
— Ти.
— Добре. Аз… — После изведнъж проумя думите му. — Аз ли?
— Да. Някакви проблеми?
Усмивката на Пейдж освети стаята.
— Не, сър! Аз… благодаря!
— Вече си готова за това. Мисля, че пациентът ти има късмет, че ще го оперираш. Името му е Уолтър Херцог. Той е в 314 стая.
— Херцог. Стая 314. Добре.
И Пейдж изхвръкна навън.
Пейдж никога не беше се вълнувала толкова. „Първата ми операция! Един човешки живот ще бъде в моите ръце. Ами ако не съм готова? Ами ако сгреша? Нещата могат да се объркат. По закона на Мърфи.“ Докато оборваше собствените си доводи, Пейдж изпадна в паника.