Отиде в кафенето и седна да изпие чаша черно кафе. „Всичко ще бъде наред — каза си тя. — Асистирала съм на дузина операции на херния. Какво толкова. Той има късмет, че ще го оперирам.“
Когато привърши с кафето, вече бе достатъчно спокойна, за да се изправи пред първия си пациент.
Уолтър Херцог бе прехвърлил шестдесетте, слабичък, плешив и много нервен човек. Лежеше и се държеше за слабините, когато влезе Пейдж с букет цветя. Херцог впери очи в нея.
— Сестро… Пратете ми лекар.
Пейдж приближи до леглото и му подаде цветята.
— Аз съм лекарят. Аз ще ви оперирам.
Той погледна първо цветята, после нея.
— Каква сте вие?
— Не се притеснявайте — каза Пейдж успокоително. — Вие сте в добри ръце.
Тя взе картона му, закачен на леглото, и го зачете.
— Какво пише? — попита я мъжът разтревожено.
„Защо ли ми донесе цветя?“
— Пише, че всичко ще бъде наред.
Той преглътна.
— Наистина ли вие ще ме оперирате?
— Да.
— Изглеждате ми ужасно… ужасно млада.
Пейдж го потупа по ръката.
— Досега не ми е умирал пациент. — Тя се огледа наоколо. — Добре ли сте настанен? Да ви донеса нещо за четене? Книга или списание? Бонбони?
Той я слушаше нервно.
— Не, благодаря.
„Защо се държеше толкова мило с него? Имаше ли нещо, което не му казваше?“
— Е, тогава ще се видим утре сутринта — рече Пейдж бодро.
Записа нещо на листче хартия и му го подаде.
— Това е домашният ми телефон. Ако имате нужда от мен тази вечер, обадете ми се.
Когато Пейдж напусна стаята, нервите на Уолтър Херцог бяха разсипани.
Няколко минути по-късно Джими откри Пейдж във фоайето. Приближи се до нея с широката си усмивка.
— Поздравления! Научих, че ще оперираш.
„Новините се разчуват бързо“, помисли си Пейдж.
— Да.
— Който и да е той, има късмет — каза Джими. — Ако нещо ми се случи, няма да дам на никой друг да ме оперира освен на теб.
— Благодаря ти, Джими.
И, разбира се, той разказа поредния си виц.
— Чувала ли си този виц, дето един имал странни болки в глезените? Бил много стиснат, за да отиде на лекар, и когато научил, че и приятелят му страда от същите болки, рекъл: „По-добре веднага върви на лекар. Искам да знам точно какво ти е казал.“ На другия ден научил, че приятелят му умрял. Веднага хукнал към болницата и си направил изследвания за пет хиляди долара. Не му открили нищо. Тогава се обадил на вдовицата на приятеля си и попитал: „Честър имаше ли силни болки, преди да умре?“ А тя отговорила: „Не. Дори не видя камиона, който го прегази!“
И Джими хукна нататък.
Пейдж бе твърде развълнувана, за да вечеря. Цяла вечер се упражняваше да връзва хирургически възли по краката на масата и по лампите. „Ще трябва хубавичко да се наспя — реши тя. — За да съм хубава и свежа утре.“
Въртя се цяла нощ, преповтаряйки операцията отново и отново наум.
Има три вида хернии — наместваща се, когато е възможно да се вкара изсипаното обратно в корема; ненаместваща се херния, при която срастванията пречат съдържанието да се върне обратно; и най-опасната, заклещена херния, когато притокът на кръв през хернията се прекъсва, увреждайки червата.
Уолтър Херцог имаше наместваща се херния.
В шест часа сутринта Пейдж пристигна на болничния паркинг. До мястото й за паркиране се мъдреше новичко червено ферари. Тя лениво се запита чие ли е то. Чието и да беше, собственикът му трябва да беше богат.
В седем часа Пейдж помагаше на Уолтър Херцог да смени пижамата си със син болничен халат. Сестрата вече му бе дала успокоително, за да се отпусне, докато чакаха количката, с която да го закарат до операционната.
— За пръв път ми е — каза Уолтър Херцог.
„И на мен“, помисли си Пейдж.
Количката пристигна и Уолтър Херцог пое към Трета операционна зала. Пейдж вървеше до количката и сърцето й биеше толкова силно, че я беше страх той да не чуе.
Трета зала беше едно от по-големите операционни помещения, побиращо монитор за сърдечната дейност, апарат сърце-бял дроб и най-различни технически устройства. Когато Пейдж влезе, персоналът вече беше вътре и подготвяше инструментите. Екипът включваше асистиращ лекар, анестезиолог, двама стажант-лекари, хирургическа сестра и още две помощник-хирургични сестри.
Гледаха я изпитателно, нетърпеливи да видят как ще се справи с първата си операция. Пейдж се доближи до операционната маса. Слабините на Уолтър Херцог вече бяха обръснати и обработени с дезинфекциращ разтвор. Около мястото бяха поставени стерилни чаршафи.